Според бившия регионален министър и депутат от ГЕРБ Лиляна Павлова правителството трябва да подаде оставка, защото всичко, което е било изградено на базата на научените с труд уроци от този програмен период, в момента е спряно и не работи. Това каза тя в предаването «Под лупа» на телевизия «Европа». Липсва политика на приемственост и надграждане, категорична е Павлова.
ИНТЕРВЮ НА НИКОЛАЙ ЛЕФЕДЖИЕВ
- Г-жо Павлова, Вашата парламентарна група поиска нов вот на недоверие към правителството на Пламен Орешарски в областта на регионалното развитие и инвестициите. С какво не сте съгласни?
- С цел да сме прецизни искам да уточня, че исканият от нас вот на недоверие е за регионалната политика и инфраструктура. Бих казала, че това отговаря на въпроса какви са нашите основни мотиви в тази посока. Ние считаме, че в политиката, която това министерство би следвало да провежда, а именно политика, насочена към развитие на българските региони, намаляване на различията между тях, включително и чрез финансирането, което имаме за целта по Оперативната програма за регионално развитие в този програмен период и подготовката за новия, В и К сектора, пътния сектор, концесиите, липсва на политика и ясна визия какво ще се случва в сектора, отказ да се правят реформи. Към всичко това трябва да прибавим една изключително притеснителна кадрова политика.
- Мислите ли, че причина за това забавяне и несполуки на правителството в тази област е разделянето на министерството?
- Да, това всъщност е и нашият първи мотив. Нашето основно притеснение относно това конкретно министерство е блокирането на бизнеса, блокирането на инвестициите, на инвестиционния процес в страната. Те от целия този процес и от едно работещо министерство, каквото беше Министерството на регионалното развитие и благоустройството, направиха две неработещи министерства. Разделението на министерството все още не е факт. Имаме или дублиране на функции, или неясни функции, а за много от подсекторните политики - припокриване на функции между двете министерства. Всичко това доведе до блокиране на инвестициите, на бизнеса, на строителството, на бранша, към който уж тези управляващи щяха да са много отворени и подкрепящи. До ден днешен имат проблеми и общините, и местните власти. Това се случи, защото бяха отнети правомощия на тези местни власти чрез това ново министерство. Най-голямата наглост и арогантност беше едно изказване на управляващите, че това министерство функционира много добре, защото е направило 15 проекта, а това се случи 5 минути след като министърът, който освен че взема заплата, след като поживя на френски помощи, сега взема помощи под формата на заплата в България вече 4 месеца, каза „защо има вот за едно министерство, което не работи?”. След което каза, че всъщност те направили доста проекти. При пътуванията ми из регионите на срещи с гражданите, в общините се срещам и с главните архитекти, които са изключително притеснени. Функционират две паралелни министерства, два национални експертни съвета за устройство на територията. Не е ясно къде да се входират документите, не се дават становища и т.н. По този начин се забавят проекти, губи се европейско финансиране. Освен това изкуствено разделяне, което блокира бизнеса и общините, ние виждаме как европейските фондове са под риск, за да се приключи тяхното усвояване тази година, защото ние имаме нестабилно ръководство. Лошото е, че това, което бяхме изградили на основа на научените уроци от този програмен период за това как по-добре да инвестираме средствата за регионално развитие в общините, в българските градове и региони, всичко това е спряно само защото е правено от нас. Няма никаква политика на приемственост и надграждане. Научените уроци бяха предварително подготвени проекти, предварително предвидени бенефициенти. Създадени са един механизъм и схема как по-добре да се усвояват европейските средства.
- Има едно блокиране на администрацията. Обикновено когато се сменят две правителства, администрацията изчаква. Какви са Вашите наблюдения, особено пък когато едно министерство е разделено на две?
- Със сигурност винаги при смяна има едно забавяне в администрацията. Тя започва да работи малко по-бавно към края на управлението и аз лично съм свидетел на това като министър, приключващ мандата си след подаването на оставката. Но това, което ние наблюдаваме в момента, е поголовна чистка на експерти. Тук вече не говорим за политическото ръководство на министерството или за екипите на министъра. Това е безпринципно. Партийните назначения са много страшни.
