Специален предизборен БСП клип

Cveta Karayncheva СКЪПИ КОЛЕГИ, ПРИЯТЕЛИ И СЪМИШЛЕНИЦИ, УВАЖАЕМИ Г-Н БОРИСОВ, Г-Н ЦВЕТАНОВ, ДРАГИ ГОСТИ,

                                                 Cveta Karayncheva

Странно нещо е животът. Винаги, когато изпаднем в самозаблудата, че сме прекосили реката на съзряването и сме изпили до дъно горчивата чаша на опита, той ни подлага на изпитание, блъска ни в непреодолими стени, изпълва ни със подозрения, играе си с волята ни, с устойчивостта ни, със самооценката ни. Преди 7 години, когато в политическия живот на Кърджали се роди един нов субект в лицето на партия ГЕРБ, повечето от нас си задаваха един въпрос и се изправиха пред една дилема – има ли смисъл?! Сега знаем отговора и той е съвсем прозаичен, но малцина си дават сметка какви съпротивителни сили ни струваше да стигнем до него. Изкачвахме стъпалата към голямата политика с цената на разбити колене и разбити нерви, за да разберем, че смисълът е в израстването, в преосмислянето, в алгоритъма, по който всеки от нас, бавно и полека, се превърна в детонатор на верижна реакция, способна да промени света. Тази вечер излизам пред вас не само като ваш областен лидер и народен представител. Излизам пред вас като щастлив човек, защото седем години вие ме следвахте като равни със равна, поверихте ми своите страхове и надежди, гласувахте ми безрезервно доверие, отплатихте ми се с признателност и не ми позволихте да се обезсърча. Това са неща, които не се купуват. Вие не вървяхте зад гърба ми. Вървяхте редом с мен, а това е неоценимо. БЛАГОДАРЯ ВИ!
В човешкия живот 7 години са крехка детска възраст. В летоброенето на една партия те са достатъчни, за да провери имунитета си и като управляваща, и като опозиция. Няма да се връщам назад, за да изброявам през колко премеждия сме преминали, колко битки сме загубили и колко победи сме изковали. От тях ни останаха бръчки по челото и навика да сме войници, които си пазят гърба и разчитат един на друг.
Ще кажа само, че успяхме да сглобим отбор и той е най-добрият. Този отбор разби крепостта на Доган и мита, че тя е непревземаема. ГЕРБ освободи хората от страха, който върхушката на ДПС им вменяваше с години. Спряхме една репресивна машина, която мачкаше като валяк. И това е най-голямата ни заслуга. Ние не поведохме избирателите до урните с автобуси, а с политически послания, с мотивация, чуваемост и прямота. Накарахме хората да почувстват, че техният глас се зачита, че има тежест, че не е отишъл на вятъра и не е плод на случайно разбъркване на числата от тотото.

Променихме стереотипа, че Родопите са нечие феодално владение и за втори път в новата история на България извоювахме депутатски мандат от Кърджали. Това са вашите гласове и аз се покланям пред волята и свободомислието на всеки от вас да ме подкрепи.
Какво се случи през последната една година?! БСП подмени вота на българските граждани, изфабрикувайки гигантската манипулация с бюлетините от Костинброд. Властта бе обяздена от червените олигарси и клиентелисти. Енергийни, тютюневи и медийни магнати употребяват държавата в своя угода. БСП е заложник на ДПС и Атака. Новата тройна коалиция диктува дневния ред на обществото по собствен калъп, докато под прозорците на парламента хиляди протестиращи българи в продължение на месеци скандират „Оставка”. Полицията окървави бунта на ранобудните студенти. Правителството изпадна в международна изолация. Делян Пеевски, Христо Бисеров, Мишо Шамара и Бисер Петното са вестоносците на новия морал в управлението, чийто флаг е златният пръст на Волен Сидеров. Фарс! Свидетели сме на безпринципно кадруване и грубо партизиране на държавния апарат, обезглавяване на институциите и чистка в средния ешалон, на политически натиск и репресии, на саморазправа и чадъри, на задкулисие, зависимости и реваншизъм, отявлен лобизъм, опорни точки, черен пиар и погнуса към политическата класа. И всичко това се случва, защото една стогодишна партия и нейните корумпирани съюзници откраднаха вота на българските граждани и прекроиха европейския модел на развитие на България.
Сега сме най-голямата опозиционна партия в страната. Мнозина ни предрекоха разпад. Някои се разколебаха и си тръгнаха. Други заговориха за пренареждане на силите, за разбор на грешките и проветряване на редиците. Аз мисля, че думата е отрезвяване. Защото ролята на опозиция е тест за оцеляване на всяка партия, която има амбицията да остане в политическото пространство и да се развива. Това е време за извличане на поуки, за премитане на двора, за покаяние, ако щете. Защото властта носи облаги, но и двойно повече тежести и ако една партия няма капацитета да ги понесе, тя няма бъдеще. А нас ни чакат ключови политически битки. Чака ни работа за вършене. И ние ще я свършим. По най-добрия възможен начин. Защото някой трябва да спре това управление, построено на обвързаност между олигархия и власт, това търговско дружество с неограничена отговорност, което пазарува постове и сфери на влияние, тази престъпна колаборация между партньори, чието безразсъдство стигна дотам да предложат Пеевски за шеф на ДАНС. БСП се снишава и очаква служебна победа на изборите, благодарение на своя старателно преписан от нас и тук-таме доукрасен изборен комикс. ДПС търси лостове за втвърдяване на електората си, размахвайки етническата карта. Преди казваха на хората: „Бойко ще ви смени имената”, „Ще ви събори джамиите”. Сега заплахата е, че няма да има агитация на майчин език. И отново фокусът на вниманието е изместен. От истинските очаквания на хората – за мажоритарно гласуване, за достъпна преференция и преодолим избирателен праг. За легитимно представителство на гражданите във властта. За повече зрялост и себеуважение в политиката. За повече мяра и предвидимост.
Философите казват „ Обикновена грешка на всеки политик е, че е избран, а си въобразява, че е помазан”. За разлика от много други, ние в ГЕРБ не страдаме от синдрома на самозабравата. Не храним илюзията, че властта е красиво опакован коледен подарък или тлъсто парче баница за отбрани. Тя е право, което се дава срещу честен и почтен обществен договор. И в него няма застраховка несполука. Има праг на доверие, който не бива да се преминава на никаква цена. Позволете ми тази вечер, макар и от дистанцията на трибуната, да ви благодаря отново за съучастието и подкрепата. За силата, с която наливахте основите, зидахте дуварите и надграждахте покрива на общия ни дом. За думите, с които ме напътствахте, за твърдостта, с която ме окуражавахте. Казват, че ако днес някой седи на сянка, то е защото друг преди него е посадил дърво. Ние сме тези, които посадиха дърво, за да може онези, които идват след нас, да споделят неговата сянка. Вие сте моята гора от стомана, моята съвест и чест. Поклон вам, храбреци!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК И НА ДОБЪР ЧАС!