Monday 4 November 2013

Хората не искат нито Орешарски, нито БСП






http://www.svobodata.com/page.php?pid=12491&rid=20
« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Eдвин Сугарев

Само 23% от българите смятат, че марионетното правителство на Пламен Орешарски трябва да довърши своя мандат – според представително изследване на “Алфа Рисърч”, проведено между 19 и 25 септември тази година. 76% са на обратното мнение – че трябва да има предсрочни избори.
Тези резултати буквално зачеркват всички усилия на управляващата тройна коалиция да докаже обратното – че българите искат, ама много искат да се запази статуквото – и че треперят от страх да не би да се върне на власт тиранинът Бойко Борисов. За постигане на такова впечатление беше хвърлен между впрочем огромен ресурс: като се почне от тъй наречените “контрапротестиращи”, събирани по села и паланки; като се мине през разни Шамари и Петна, през хоровото блеене на Пеевските медии, през политическите заклинания на Станишевци и Миковци – и се стигне до удобно нагласените социологически проучвания и шаването на едни голф-олигарси, играещи по съвместителство ролята и на политически шамани.
И сега изведнъж – 76% от хората не щяли да бъдат управлявани от финансовия гений Орешарски, а искали предсрочни избори... Ами сега?
Голямата беда е, че “Алфа Рисърч” е частна агенция, и че Боряна Димитрова няма как да бъде уволнена от председателя на НС, който поради едни подобни проценти уволни Лидия Йорданова, директор на държавната НЦИОМ (и се закани да закрие и самата агенция, понеже нямало нужда от нея!).
76% недоверие в правителството е твърде драматичен резултат, за да бъде пренебрегнат от управляващите, а в още по-голяма степен – от българските граждани. Отиват на кино всички приказки за това как само няколко хиляди протестират – и как има едно огромно мълчаливо мнозинство, което си кюта в къщи, но с цялото си сърце подкрепя Орешарски.
След като три четвърти от населението на България не ти вярва и иска да се омиташ от политическата сцена, няма как да претендираш за легитимност – дори и да си имал такава, си я загубил. Вече си натрапник, който може да управлява само с помощта на полицейски палки – и само зад стоманени заграждания. Колкото и гьонсурати да бъдат, колкото и демократични гримаси да правят вкостенилите се в позата си властници, те в един момент неизбежно ще установят, че вече никой не им вярва – нито извън, нито вътре в страната.
Изводите на “Алфа рисърч” също съдържат твърде нерадостни прогнози за социалистите. Това беше агенцията, която в предишно свое изследване показа разлика от няколко процента между ГЕРБ и БСП – в полза на столетницата. Сега картината е различна: двете партии са почти изравнени – БСП има 17.9%, а партията на Бойко Борисов – 17.1%.
При това според “Алфа Рисърч”: “След период на по-ясно изразено преимущество за управляващите усилията на БСП да съхрани правителството в условията на непрекъснати протести изглежда водят до изчерпване на мобилизационния й потенциал и тя вече е достигнала своя таван.” А щом БСП като управляваща партия е достигнала своя таван, вече й остава само да пада. Такава е сто процента потвърдената участ на управляващите партии в България.
Дереджето на нейните клонинги също не е безоблачно. ДПС, която би получила 6.1%, ако изборите бяха днес, не би била вече трета политическа сила – такава би бил Реформаторския блок със 7%. Що се отнася до Атака, тя вероятно би отпаднала от реалния политически живот с резултат едва 1.6% (като се има предвид, че изследването е правено преди кръчмарските подвизи на атакистите в Брюксел).
Какви са при това положение шансовете на кабинета? Отговорът е еднозначен: никакви. Днес сламените човеци на Цветан Василев и Пеевски се опитват да си купят доверие, като раздуват бюджета и увеличават външния дълг на България – с идеята покрай голямото крадене да остане и някой лев за социални харчове. Минимализмът на последните обаче ги прави смешни – хората вече видяха, че вместо да намаляват с “до пет процента”, сметките за ток растат.
Версията с лумпените, които искат оставката на правителството, докато масата народ му се радва, също не издържа критика – както впрочем и налудните внушения, че някакви подли родни и световни олигарси, някакви там “соросоиди” мътят водата на родната вътрешна политика. А как вървят нещата с международната подкрепа, показват много ясно брюкселските врати, тръшнати пред забягналите от вота атакаджии, както и все по-острото мърморене по адрес на недоразумението Станишев начело на ПЕС. Още по-драматично стоят нещата с вътрешнопартийното недоволство, което изкристализира като неочакван съюз между Гоце и Татяна Дончева – с очевидни реваншистки амбиции.
Има ли управляващата тройна коалиция някакви други резерви? Струва ми се, че не. Тя полага отчаяни усилия да управлява, докато може – и очевидно съзнава, че евентуален срив би извадил участващите в нея партии от властта за неопределено дълъг срок – и че най-вероятно би се стигнало не само до смяна на политическото статукво, но и до подмяна на политическия елит.
Всъщност Станишев и компания имат едно единствено основание да се надяват на политическо дълголетие – една единствена резерва – и тя е в неустановеното и несигурно статукво на българската десница (доколкото изобщо можем да говорим за такава). Изравнените резултати между БСП и ГЕРБ, от една страна – и фактът, че почти половин България не намира адекватен политически субект, комуто да делегира своите права, поставя една категорично изискване – такъв субект трябва да бъде създаден, а цялата десница трябва да осъзнае, че трайното отстраняване на БСП, ДПС и Атака от властта е политическа задача №1, в името на която трябва да бъдат надмогнати всички различия. Без това осъзнаване България няма да има шанс да бъде нормална държава, а и никак не бих се учудил, ако след едни бъдещи избори Реформаторският блок, вместо да упражнява властта, вземе, че се разпадне – примерно на приемащи и неприемащи Бойко Борисов – и ако някоя от включените в него партии – примерно тази на Меглена Кунева – изведнъж по стар навик реши, че комунягите са по-малкото зло за страната ни.
Би било печално да настъпим още веднъж мотиката. И затова нов – не само десен, но и антикомунистически субект трябва да бъде създаден – не на последно място и за да предотврати подобни изненади.

No comments: