Thursday 9 October 2014

Само Борисов ще ни спаси от Русия, Радан Кънев не може нищо да направи с неговите няколко депутати


Петко Бочаров   

   ПИК
http://pik.bg/
Новини от ПИК Информационна Агенция 
Автор: Лъчезар Лисицов

Петко Бочаров е на 95 години, един от най-възрастните журналисти в света. Ветеранът продължава да следи отблизо политическата обстановка. Гласувал е на последните избори и има какво да посъветва българските партийни лидери. Ето какво каза Бочаров пред ПИК.
-  Г-н Бочаров, избирателната активност на тези избори беше много ниска, Вие гласувахте ли?
-   Аз, както винаги гласувах, но не би могло да се очаква и друга активност при положението, до което стигна България. Някои дрънкала говорят за избори до дупка, но това е такава глупост! Защото, ако сега активността е такава, при нови избори ще бъде още по-ниска.
-   Резултатите изненадаха ли Ви?
-   Не, право да ви кажа, защото няма нищо ново на този свят, всичко се повтаря. Това, което сполетя старата десница, сега се стоварва и върху т. нар. левица. Когато една политическа сила отива на избори разединена и омаломощена от дрязги, тя е осъдена да претърпи крах. Аз обаче съм доволен от това, което се получи, просто защото БСП – т. нар. лява партия, плаче не за ремонт, а да бъде погребана, а на нейно място да се роди друга формация, която да е истинска лява партия.
-   Има ли наченки за нова левица обаче? Първанов - едва ли? Татяна Дончева може би?
-   Ами, в тази партия има умни и образовани хора, които разбират за какво става дума. БСП има ужасяващо минало, припомнете си през какви неща е минала тя и какво е причинила на българския народ. Време е вече да си отиде. На нейно място да дойде една истинска европейска, разумна и образована левица. Крайно време е. Има хора, които могат да го направят. Мисля, че Мишо Миков може да го направи.
-   Миков може да направи модерна левица?!
-   Да, така мисля.
-   Много се учудвам.
-   А кой друг? Той има позиция да го направи, може да сложи началото, а кой ще го завърши е вече друг въпрос. Кой друг да сложи началото?
-   Примерно Кадиев, Татяна Дончева – те изглеждат по-очупени. Миков е номенклатурчик.
-   Номенклатурчик е, но е момче, което излиза отдолу, и може да разсъждава. Не е човек „с капаци”.
-   Той и Станишев уж беше много модерен, но се заигра с...
-   Станишев нямаше как да го направи, защото той от десетилетия се хранеше от това, което партията прави.
-   То в БСП общо взето всичките са такива.
-   Така е, но все пак могат да се намерят свежи хора, защото от друга страна не е полезно за България да няма свястна опозиция в парламента.
-   Кой трябва да е премиер – Борисов или друг висш политик от ГЕРБ?
-   Няма, няма друг! В случая демокрацията изисква лидерът на спечелилата изборите партия да бъде начело на изпълнителната власт! Точка, край! Това е положението!
-   Няма ли прецеденти – друг да е станал премиер?
-   Не ме интересуват прецеденти. Трябва да се спазят правилата на играта, а те са такива. Сега се появяват някакви неидентифицирани обекти, като онова дрънкало, което говори за неутралитет на България.
-   Волен ли имате предвид?
-   Естествено! Какъв неутралитет, след като България е поела ангажимент в едно определено направление? Сега да излезем от ЕС и НАТО?! И на какво ще се превърнем? Държавата ще бъде разкъсвана в следващите пет години.
-   Кои партии трябва да подкрепят правителството на ГЕРБ?
-   Нещата са такива, че трябва да се забравят всякакви идиотщини от рода на дясно-ляво, червено-синьо, център-дясно или център-ляво и т.н. Тук става въпрос за чист прагматизъм. Ние сега сме на едни везни, които ще наклонят страната или на едната страна, или на другата. България ще изчезне от географската карта, ако продължаваме да се ръководим от изживяни идеологии. Има десетина основни проблема, които трябва да се решат. Никоя държава не може да разчита на просперитет, ако е доминирана от друга външна държава. А България е тотално доминирана и сме зависими от друга сила. Човек не трябва да е русофил или русофоб, за да разбере, че България е в дередже на тотална зависимост от Русия и при тази ситуация никога няма да дойдат истински инвестиции.
-   Борисов обаче има доста толерантно отношение към Путин. Това не Ви ли смущава?
-   Не мога да кажа какво му е отношението. Но България сега се нуждае от патриоти, а не от идеологии. Какво значи тази пълна зависимост от Русия? Ние всичко получаваме от едно място.
-   Кои обаче трябва да подкрепят правителството при толкова сложен и разкъсан парламент?
-   Пак казвам – нужен е прагматизъм и да видим как да се събере мнозинство от 121 депутати. Мен ме интересува аритметиката.
-   Какво мислите за Патриотичния фронт?
-   Валери Симеонов ми харесва.
-   А Бареков?
-   Ми какво да ви кажа – като се подсмихвам, това само трябва да ви говори... Ама във всеки случай момчето знае да говори.
-   И настоявате да подкрепи Борисов?
-   Е, това зависи от него. Ако има акъл, ще го направи. Иначе какво ще прави с неговите седем депутат – голям праз!
-   А Волен да подкрепи ли Борисов?
-   А, той е още по-назад и от Бареков. Под шапката му изобщо не му е ясно какви глупости говори.
-   Първанов да подкрепи ли правителството?
-   Ми то си е негова работа – той няма решаваща роля.
-   А Реформаторският блок какво да прави?
-   Той е интересен елемент. Там нещата са сложени... да не кажа - на махленска основа.
-   Защо?
-   Ами защо, един Костов как го виждате? На какво е способен човекът, който разби магията СДС.
-   Обаче беше добър управленец, сега липсват такива хора.
-   Хич не ме интересува дали е бил способен, или не, щом унищожи СДС. И сега се опитва да го изправи на крака, но той пак го срива, защото един истински патриот би подкрепил единствената партия, която е в състояние да сложи началото на отлепването на България от тази тотална зависимост, в която живеем повече от век.
-   ГЕРБ обаче управляваха доста време и като че ли не можаха да направят нищо в това отношение.
-   Хората се учат, но самият факт, че сега гласоподавателят им дава такова доверие, трябва да се вземе под внимание. Аз с моя дългогодишен опит мога да дам кредит на доверие на единствената партия, която го заслужава и това е ГЕРБ. И съм много доволен, че гласоподавателят постъпи по начин, по който и аз бих постъпил.
-   Какво мислите за Радан Кънев?
-   На него не му е ясно какво прави. Той какво си въобразява? Че с неговите келяви няколко депутати какво може да направи? Ако може да ни отлепи от зависимостта, ще му кажа – браво, момче, давай напред! Но той нищо не може да направи.
-   Ако подкрепи Борисов обаче, партията му ще се срине.
-   Ако се срине, значи толкова и заслужава тази партия.
-   Те се опитват да се утвърдят.
-   Това само ще загроби България още повече. Разбирате ли, че България е пред своето изчезване.
-   И Бойко Борисов може да предотврати това?
-   Той е единственият. Няма друг. Има реалности, срещу които и да риташ, положението не се променя. Малките политически сили нищо не могат да направят. Ако утре Путин каже „баста” и ни спре газта, какво ще правим? На арменският поп ли ще се оплачем. Не можело да се правят проучвания за шистов газ, защо да не може? Не става въпрос за фракинг.
-   Между другото по времето на Борисов бяха спрени проучванията за шистов газ.
-   Аз не мога да говоря за всякакви подробности, но знам, че в България няма газ. А то всъщност има, както има и петрол в Черно море, но трябва да се експлоатират находищата. Истинските инвеститори избягаха от България и забягнаха в Румъния. Тук са необходими непопулярни мерки.

ИЗВИНЕТЕ МЕ, НО СЕ СЪМНЯВАМ!


Александър Йорданов

През 1990 г. се проведоха избори за Седмото Велико народно събрание. Както ги наричахме: първите демократични избори след 45 години тоталитарен комунистически режим. Младите не знаят, но по-възрастните помнят цялата драма около и след изборите. Тогава, на 11 юни 1990 г. в нощта след тях написах във вестник "Век 21" : "Изборите, нито честни, нито свободни". И оттогава до днес съм убеден, че те бяха фалшифицирани в полза на бившата комунистическа партия. Животът ме научи да поставям под съмнение почти всичко, което "произвежда" държавната администрация. Да се опитвам сам да стигна до една или друга истина. И затова се извинявам, но макар и резултатите от изборите на 5 октомври да са вече факт, аз се съмнявам. Съмнявам се в резултатите на партиите, които са около 4%- процента. Съмнявам се в реалността на резултатите за ДПС. Имам усещането, че влизаме в сценария "Колкото повече, толкова по-малко" - повече партии в парламента, по-малко възможност за реална промяна. Защото практически се създава един трудно работещ или взаимно блокиращ се парламент. Затова и недоумявам защо Реформаторския блок не подава ръка на ГЕРБ в името на доброто на България и реалните промени, които очакваме. Сигурно греша, сигурно не трябва да се съмнявам. Сигурно съм станал прекалено подозрителен. Но усещам някаква нечестност, подлост, скрит замисъл, да се разпространява като поредна метастаза в българската политика и да блокира държавата ни и то в период, когато тя е изправена и пред огромни вътрешни, а и външни проблеми. Дано да греша и всичко да е от годините. Дано!

Евгений Михайлов в студиото на Свободна зона- ТВ+ За резултати от изборите и... възможно ли е да се постигне конституционно мнозинство. Правителство на малцинството или избори? Кой пречи на обединението в дясно?

Нищо не сме научили – и нищо не сме разбрали.



Едвин Сугарев


 Току-що отминалите парламентарни избори съвпаднаха с една знаменателна годишнина – 25 години от падането на Берлинската стена – и респективно от 10-ти ноември 1989 г. И показаха, че през тези 25 години българинът не е научил нищо.

Нищо, да. Колкото и непатриотично да ви се струва това изказване. Това е голата и разтърсваща истина: 25 години тъпкане на място.

Не се е научил например да гласува. Не е разбрал, че гласуването е поемане на отговорност за общото бъдеще – и че който го загърби, деградира от гражданин в поданик – и няма никакво морално право да се оплаква от съдбата си, колкото и неблагополучна да е тя.

Не е разбрал, че ако не харесва държавата си, значи не харесва и себе си, защото той прави държавата – и защото при демокрациите, за разлика от диктатурите, държавата – това сме ние. Но ние – гражданите, а не масата на безгласните, овчедушни поданици.

Не е прозрял, че ако политиците са маскари, то виновен за техните мискинлъци е отново той – защото е допуснал да бъдат такива. И че прословутата формула “и едните, и другите са маскари” е просто щипката, с която го водят за носа от началото на прехода.

Не е научил, че общественият договор означава делегиране на негови права на едно назначено чрез неговия вот представителство, а не нещо като надлъгване за това кой ще обещае да насипе повече чорба в неговата копаня.

Не е усетил, че когато държавата се срутва, това просто неизбежно ще доведе до собственото му затрупване под отломките – и няма версия, при която злото да навести единствено съседите, а той да мине между капките.

Няма памет и усет да различи реалните политически субекти от клоуните и клонингите, създадени за еднократна и временна употреба. Поради което най-спокойно продължава да си гласува за малоумници като Сидеров и Бареков – което поставя под съмнение и неговата вменяемост и здрав разум.

Страда от перманентна амнезия или политически махмурлук – поради което повтаря систематично миналите и дори ланшните си политически грешки. Беше му нужен буквално четвърт век, за да разбере, че БСП е не е партия на трудещите се, а на олигархията, и че националните катастрофи са патент именно на тази партия. Но и през ум не му мина, че след като отново сме в батака на предбанкрутните състояния, трябва да се излъчи стабилно мнозинство, което да ни извлече от този батак – иначе България рискува да остане в блатото като някой бирник, зарязан от националния герой Андрешко.

Не може да различи възможните политики от безбожните предизборни лъжи на политиците – и продължава да бърка реалното с нереалното. Вярва например в обещанието за един милион работни места – и дори не си прави труд да провери колко са безработните, за да установи с покруса, че те са в пъти по-малко. Иска някой да направи минималната заплата хиляда евро, или да държи цената на тока ниска – и изобщо не си представя, че ако това се случи, съвсем скоро ще прекара някоя зима на светлината на газена лампа.

Няма усет за добро и зло. Смята, че доброто е за него си, а злото – за другите. И изобщо не е способен да види, че със своето морално безразличие и своята апатия обслужва съвсем откровени антибългарски каузи – и че отказът му да бъде гражданин е в услуга на политически мародери и национални предатели. И например не е способен да разбере, че повечето малки партийки, вкарани благодарение на неговата апатия в българския парламент, са съвсем откровени креатури на Путинова Русия.

Не знае – при това изобщо не знае, че светът днес е много по-различен от светът вчера. Че студената война е подновена и че над световния мир е надвиснала заплаха – която засяга целия цивилизован свят. И че в този свят няма нещо, което е далеч от нас и не ни засяга – засяга ни всичко, и всякакво зло може да се стовари върху главите ни.

Писна ми да слушам за политическата криза в България – за нейните причини и причинители. Истината е, че сега – на тези именно избори, имахме шанс да се измъкнем от тинята и да скъсаме с четвъртвековния посткомунизъм, в който пропиляхме живота си. Имахме – защото маските паднаха и българските комунисти претърпяха такова оглушително поражение, каквото не им се е случвало през цялата история на злополучния преход. Имахме – защото най-сетне всички прогледнаха за отвратителната корпоративна мутра на ДПС. Трябваше ни само устойчивост и стабилност – и щяхме да ги имаме, ако вместо 48 бяха гласували 58 процента от българите.

Сега ги нямаме. Имаме парламент в насипно състояние, в който поне три от партиите се отчитат пред посланик Авдеев, а не пред българските избиратели. И парламент, в който не един и двама политически лидери са за Четвърти километър, а не за сградата с надпис “Съединението прави силата”. Имаме политическа мърлявщина от най-долна проба, която на никакво съединение не е способна – и чиито следовници гледат само те да прокопсат и оцелеят, а България, ако ще, да пропада вдън земя.

Като стана дума за това – ето ви поредния и най-красноречив пример: при сегашното състояние на нещата, при този разпарчетосан “пъстър парламент”, единствената спасителна възможност би била една минималистичена, но все пак реално достижима коалиция от ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Вместо тази възможност да бъде обсъдена и договорена веднага след злополучните избори, Реформаторския блок реши да се упражнява в политически рекет и да диктува непомерни спрямо политическата му тежест условия.

Вероятният резултат е следният: правителство на малцинството, което няма да има потенциала да проведе насъщните за страната ни реформи, липса на стабилност и продължаване на спиралата от нови избори и правителства с вързани ръце. И всичко това се случва при условие, че и ГЕРБ, и РБ принадлежат към едно политическо семейство – това на водещата в цяла Европа ЕНП! И при условие, че благодарение на мъдрото управление на кабинета Орешарски, страната ни е в реален колапс: на ръба на банкова криза заради знаменитата КТБ, банката на олигархичния кръг, който дърпаше конците на същото това правителство, с практически фалирала енергетика, с нарастване от девет милиарда на външния дълг в рамките само на една година, със забатачено здравеопазване, висока базработица, милиардни дупки в бюджета и най-вече – с руинирано доверие от стана на общностите, към които уж принадлежим.

Казаното дотук ме принуждава да споделя едно усещане, което ме мъчи отдавна – но което до този миг съм се пазил да изричам публично: тази страна е безнадеждна. Тя е загубила своите морални устои и своето чувство за реалност – и вече от четвърт век се спуска по урвата на безумието, която няма друго дъно освен небитието.

Всичко това е твърде мрачно и обричащо, за да бъде прието изобщо – поне от страна на мислещите българи. И ако спиралата на българските идиотики се завърти, много от тях ще гласуват с краката си – и ще потърсят по-нормална територия за обитаване. България вече реално се е превърнала в “болния човек на Европа”, предстои й да се превърне и в нейно гето.