Evgeny Mihaylov shared a снимка to the group АНТИ ПРОТЕСТНА МРЕЖА.
Тази уникална документална книга разказва за това, за което 70 години се мълчеше. За истината!
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
“Има ужасно много лъжи, които се разпространяват по света, а най-лошата е, че половината от тях са истина” - този афоризъм на Уинстън Чърчил, намерил достойно място на стената на музея посветен на британския премиер в щата Мисури, показва какво се случва с истината за факти и събития, когато тя бъде подменена с идеологеми и щампи в света зад “желязната завеса”.
Лъжите за “монархо-фашизма” или тези за “Червената армия, която е освободила България от хитлеристко робство” бяха повтаряни десетилетия наред докато мнозина започнаха да им вярват. Не ги упреквам, вероятно и най-скептично настроените са си казвали, че в написаното не може да няма поне зрънце истина. В този случай разликата между зрънцето и истината е, че няма прилика.
Въпреки установеният свободен достъп до множество архивни фондове в чужбина, някои изследователи предпочитат да се отнасят към българо-съветските отношения от този период като към покойник, за когото трябва да се говори или хубаво или нищо. И понеже според тях няма вече какво хубаво да се каже, е по-добре да се мълчи. Истината обаче е винаги по-силна от мълчанието.
Отношенията между България и Съветския съюз през Втората световна война определят пътя на страната ни през втората половина на двадесети век.
Книгата разглежда директната политика, която двете държави провеждат една към друга по време на войната, а също и намесата на трети страни в двустранните отношения. Текстът е изграден на основата на български и чуждестранни дипломатически документи, лични дневници, записки и мемоари на важни участници в събитията. Събрани и разгледани са в хронологичен ред, множество факти и обстоятелства упорито прикривани през отминалите години.
Наред с изясняването на основният въпрос - как бе попречено на България да прекрати своето “символично” участие във войната срещу Западните съюзници и да избегне съветската окупация, в книгата се повдигат и други, останали без конкретен отговор:
Сталин ли нареди да бъде отровен Цар Борис III?
До каква степен българската политическа класа е била обвързана със сталиновия режим преди нахлуването на Червената армия в страната?
Има ли неща, които не трябва да знаем в българските архиви, отнети от СССР след 9 септември 1944 г. и какво от тях ще ни бъде предадено?
По каква причина до ден днешен в Русия действат закони, според които България е вражеска страна, воювала срещу СССР?
Търсенето на отговор на някои от тези въпроси, базиран на дълго премълчавани факти, ни дава възможност за размисъл преди истината, която предстои да научим…
От автора
“Има ужасно много лъжи, които се разпространяват по света, а най-лошата е, че половината от тях са истина” - този афоризъм на Уинстън Чърчил, намерил достойно място на стената на музея посветен на британския премиер в щата Мисури, показва какво се случва с истината за факти и събития, когато тя бъде подменена с идеологеми и щампи в света зад “желязната завеса”.
Лъжите за “монархо-фашизма” или тези за “Червената армия, която е освободила България от хитлеристко робство” бяха повтаряни десетилетия наред докато мнозина започнаха да им вярват. Не ги упреквам, вероятно и най-скептично настроените са си казвали, че в написаното не може да няма поне зрънце истина. В този случай разликата между зрънцето и истината е, че няма прилика.
Въпреки установеният свободен достъп до множество архивни фондове в чужбина, някои изследователи предпочитат да се отнасят към българо-съветските отношения от този период като към покойник, за когото трябва да се говори или хубаво или нищо. И понеже според тях няма вече какво хубаво да се каже, е по-добре да се мълчи. Истината обаче е винаги по-силна от мълчанието.
Отношенията между България и Съветския съюз през Втората световна война определят пътя на страната ни през втората половина на двадесети век.
Книгата разглежда директната политика, която двете държави провеждат една към друга по време на войната, а също и намесата на трети страни в двустранните отношения. Текстът е изграден на основата на български и чуждестранни дипломатически документи, лични дневници, записки и мемоари на важни участници в събитията. Събрани и разгледани са в хронологичен ред, множество факти и обстоятелства упорито прикривани през отминалите години.
Наред с изясняването на основният въпрос - как бе попречено на България да прекрати своето “символично” участие във войната срещу Западните съюзници и да избегне съветската окупация, в книгата се повдигат и други, останали без конкретен отговор:
Сталин ли нареди да бъде отровен Цар Борис III?
До каква степен българската политическа класа е била обвързана със сталиновия режим преди нахлуването на Червената армия в страната?
Има ли неща, които не трябва да знаем в българските архиви, отнети от СССР след 9 септември 1944 г. и какво от тях ще ни бъде предадено?
По каква причина до ден днешен в Русия действат закони, според които България е вражеска страна, воювала срещу СССР?
Търсенето на отговор на някои от тези въпроси, базиран на дълго премълчавани факти, ни дава възможност за размисъл преди истината, която предстои да научим…
От автора
