Вилдан Байрямова:Ръкостискането на лидера на ДПС Лютви Местан и турския президент Реджеп Ердоган можеше и да мине между капките на обществената търпимост, ако беше в по-други, не толкова нажежени предизборни дни.

В петък, 12 септември, преди него Ердоган и Давутоглу са се ръкостискали с държавния секретар на САЩ Джон Кери. Веднага се натрапва разликата в равнищата. Малката спретната партийна делегация на ДПС е дишала във врата или само праха на американския първи дипломат. Но докато в сайтовете на президентството и на кабинета на Турция, както и във всички медии в южната съседка визитата на Кери е изобилно отразена, за Местан и компания няма и ред. Посещението бе отбелязано единствено в електронния бюлетин на изселническата организация, с ръководството на която нашенците също са се ръкостискали. Дали защото за турските държавници срещи на подобно ниво не са за разправяне, или някой е настоял за тази пълна дискретност, не е ясно. И в партийния сайт нямаше нито дума за това, че "срещата, диалогът между председателя на ДПС и президента на Република Турция е нещо съвършено естествено, противоестествено би било да няма такъв диалог", както каза снощи по бТВ Лютви Местан.
Но информационното затъмнение и форматът на визитата са скандален факт. Към ДПС-групичката не се е присъединил нито един служител от дипломатическата ни мисия в Анкара, нито от външното ни министерство. Обаче посланикът на Турция в София Сюлейман Гьокче е бил неотлъчно до Местан, заместника му Рушен Риза и кандидат-депутатите Хюсеин Хафъзов и Шабанали Ахмед /председател на Висшия съвет на мюсюлманите в България/. Български журналисти не са били поканени да пътуват с тази елитна партийна извадка, очевидно поради съображения за сигурност. Партията, която активно тръби, че не е етническа, че има силно влияние в цялата страна така, както в смесените райони, в редиците й има и българи, странно не селектира някого да подсили толерантния стил на делегацията. Един Пеевски да беше заминал поне, щом Бисеров го няма! Прав е социологът Андрей Райчев с вдъхновеното си твърдение, че срещата на Местан с Ердоган е събитието на годината. Ами да, тя е надскочила всякакъв протокол, прозрачността е игнорирана, разговорите са конфиденциални и само участниците знаят какви карти са били сложени на масата. Но и към края на април 2013 г. Лютви Местан е бил приет от тогавашния президент Абдуллах Гюл в резиденцията Чанкая, на едночасовата среща. Една от темите е била за предстоящите на 12 май парламентарни избори у нас. Защо сега срещата с Ердоган е събитие на годината, а тази с предишния държавен глава не е? Или има значение фактът, че Бойко и Тайип са приятели, както Борисов се хвали по митингите и другаде за топлите си връзки с Ердоган. Ако повярваме, че ДПС прави завой надясно, т.е. че си избира ГЕРБ за носител на дясното и пак се навежда за брак по сметка, защо да не допуснем, че организатор и вдъхновител на приема в Чанкая е именно Бойко, приятелят на Тайип. Ако не, остава внушението, че по избори ДПС ходи да се отчита на турската държава, вместо да докладва в Европа
.
В Анкара Лютви Местан е подчертал, че "ДПС е най-важният мост между България и Турция". Явно това е новият мост, защото досега ролята на това важно съоръжение се изпълняваше от Касим Дал, чиято партия е част от разтърсените вчера реформатори и блокът им е под въпрос. Та ако има смяна на мостовете, явно Ердоган не е доволен от инвестираното доверие и му трябва турска партия с голям и монолитен електорат, за да тече реката на влиянието му под новия мост. А и на приятеля му от Банкя трябва да му е паднал жетонът – след като се спазариха за удобната на ДПС дата на вота и при толкова последователно заиграване с малцинствата, той се застрахова не само за вероятността да не може да състави сам кабинет. С БСП не ще, реформаторите поставят условия и той се гневи, с Атака не би пак, едничкото ДПС му остава. Сметките са много по-корпулентни и с визия за собственото му бъдеще. Може би и Борисов трябва да открехне защо "срещата между председателя на българската партия ДПС и президента на Република Турция бе неизбежна, необходима и полезна, най-вече за България", както убедено обяви Местан снощи.

Недоумение буди тв откровението на лидера на ДПС за основната тема на разговора му с Ердоган – за двустранните отношения между България и Турция. Те към момента съвсем не са обтегнати, ето и президентът Росен Плевнелиев почете колегата си на официалната церемония след избора му и се върна цял. А и междудържавните отношения са работа на дипломацията, политиците са за спешни случаи, евентуално за медиатори при криза. Да поставиш въпроса за това, че ДПС като българска национална партия е стратегически ресурс на България заради модела, който носи в и със себе си, е като да изтърсиш, че Сергей Станишев е национален капитал за България, както направи неотдавна ексдепутат от Кърджали. И ако на тази знаменателна среща трябва да се гледа "през призмата на етно-религиозните предизвикателства, пред които са изправени Балканите, Европа и света", то именно с Ердоган и Давутоглу е необходимо изключително заострено внимание. Все още премиер на Турция, Ердоган успя да вбеси Гърция и България с едно абсурдно изявление на митинг в Кешан през декември м.г., когато посочи Кърджали и Лудогорието като част от изсконните турски територии. "Тракия е и Солун, и Ксанти, и Кърджали в България, Скопие, Призрен в Косово, Сараево. Тракия е нашата жива история в Европа. Тя е нашият представител в този географски регион", заяви тогава министър-председателят на комшиите. Давутоглу с неговата "Стратегическа дълбочина" и агресивната му доктрина на неоосманизма изправя на нокти цяла Европа заради тезата, че Османската империя е била златната епоха за Балканите, цивилизовала хората по тези ширини. Подобна линия на държавна политика обаче категорично отдалечава Турция от демократичните устои на Кемал Ататюрк, както и от Европа, към която болезнено се стреми. Ако ДПС в и след Анкара смята да се захване с европеизирането на ислямистките лидери в Турция, хвала, дано им се получи!
Отчетът на Лютви Местан коректно е включил и участието на ДПС в кабинета на Пламен Орешарски, както и обяснението за това "кои са причините, поради които България е в режим на предсрочни избори". Обяснителният режим е като епидемия за бившите управляващи – Станишев се жалва пред своите в Брюксел, Сидеров – в Москва, а Борисов – навсякъде и всички са му виновни. И го правят на езици, каквито знаят, "здравствуйте", "конграчулейшън", "мерхаба"… Лаф да става. Разговорите в Чанкая са били проведени на турски език, защото Местан решил да спести на домакините масрафа за преводач, а то и не е имало на кого да се превежда, всички са си говорили на майчиния език. И го направил съзнателно, защото в България му било забранено да агитира по избори на турски. Така е, защото партийният проектозакон не намери подкрепа, а срещна скандали в пленарната зала и забраната не отпадна. И той сподели това в Анкара с уточнението, че казусът ще стигне и до Страсбург.
Местан изброи и трите урока от предишното и по-предишното управление, като подчерта третия и не скри горчивината си, а именно, че в името на ценностите ДПС се отказали от властта, но това едва ли щяло да бъде оценено. Когато ДПС говори за ценности, може би иде реч за порции и кой ги разпределя. Така естествено медийният магнат Пеевски е в листите на ДПС, "защото такава е волята на партийните структури", които може би го и познават. Поне стана ясно, че разговорът за несбъднатия шеф на ДАНС тепърва предстои и "е разговор за много сериозни системни проблеми на българската демокрация и персонализирайки ги, колко хора се чувстват на топличко зад мощното му рамо". Какво му готвят още, след като го отказаха от пътя към Брюксел, може би кариерно израстване до министър на правосъдието? Ако наистина в Чанкая е подпечатана новата управляваща коалиция в София ГЕРБ – ДПС, освен неизменните хапки екология и земеделие, Местан иска и правосъдието. Служебният премиер Георги Близнашки се е впрегнал до изпотяване да рине оборите и да разчиства въпросната перспектива, иначе няма да види мантията на конституционен съдия. Уволненията във всички ресори, с изключение на порциите на ДПС, са очевадни и красноречиви. Има невзрачни изключения и те са концентрирани в Кърджалийско. А може Кърджали да е заложник на бъдещата коалиция по схемата "аз на тебе, ти на мене". Защото всичко в "клета майка България" става по схеми, сметки и далавери. Даже и виртуозът-оратор Местан признава, че всички са маскари: "Нито една характеристика на ДПС не може да се представя като уникално присъща на ДПС, ние сме част от една политическа система и в този смисъл представяне на недъзите на българската демокрация като уникално присъщи на ДПС е порок или порочно възприемане на ДПС". А на нас ни остава да чакаме чудото на промяната. Засега гледаме ръкостискания – искрени, предвзети, куртоазни. И не се чува никаква реакция откъм партийните централи за последното в Анкара. Онова, при което лидерът на ДПС е обгърнал с двете си длани десницата на турския президент. "Твой съм, подчинение. Обгръщане на ръцете като жест на протекция и едновременно еротична метафора за желание за доставяне на удоволствие", така един доктор по психология обясни посланието на това знаково здрависване в Чанкая. Което било неизбежно и необходимо за България. / Повече подробности:  http://news.bgnes.com/view/1186724  БГНЕС
Вилдан Байрямова е кореспондент на Агенция БГНЕС в Кърджали.