Friday, 3 October 2014

Сценарият с пъстрия парламент


Едвин Сугарев

Вече няма неизвестни с предстоящите парламентарни избори. Нямаше и от самото начало – беше кристално ясно, че БСП губи – и то губи с много, а също и че ГЕРБ ще бъдепредизвестения победител. Ясно беше, че никой не иска да се коалира с ДПС – и че след многото безобразия на “коалицията КТБ” съюзът с тази партия се осмисля като политически пагубен. Ясно беше и непокритото електорално пространство, оставено от политическите играчи вляво и вдясно – като резултат от политическото изхабяване през последните три мандата – в което не изпуснаха шанса да се вклинят малките политически играчи – повечето от които, уви, са клонинги на БСП и създадената от нея олигархия.

Тъкмо тази яснота предопредели относителната вялост на предизборната кампания –доловена от медиите и наблюдателите, но преди всичко от българските избиратели. Тази вялост е стратегическа – на нея се разчита – и се разчита преди всичко заради шанса чрез нея да се постигне нисък избирателен вот – а с това и пъстър, неподлежащ на консолидация парламент. Защото – когато ти показват, че изборите са предрешени, много избиратели си задават въпросаструва ли си тогава изобщо да се отива до избирателните урни.

Големите политически играчи лансираха политическите си програми, но малцина – с изключение на очевидните победители – се осмеляваха да говорят за мандата, който предстои – и за драматичните реформи, без които този пътБългария няма шанс да оцелее. Вместо това се заиграваха с избирателите си по възможно най-баламския и популистки начин, и гледаха да не клатят лодката – та да избегнат нянак си предизборния овердрафт.

Лишени от шанса да повторят глобалната си манипулативна стратегия от миналите избори, политическите мародери, които управляваха досега, заложиха на друга опция, съчетаваща именно ниската избирателна активност с т. н. “пъстър парламент”. Според техните политически калкулации колкото по-малко избиратели отидат до избирателните урни, толкова по-добре – тъй като ниският вот дава шанс на малките партийки да прескочат изборната бариера – а с това от една страна се понижава резултата за партията победител, а от друга се затруднява възможността да бъде постигнато устойчиво парламентарно мнозинство.

Сметката е добре направена: пъстрият парламент предполага политическа нестабилност. В него – дори и да бъде съставено правителство, то лесно може да бъде руинирано, тъй като незибежно ще се крепи на компромиси и сложни баланси – а в същото време този мандат ще бъда драматично изхабяващ: и не е трудно участващите в него политическите играчи да бъдат привлечени от идеята да запазят своя електорален потенциал, като демонстрират опозиционно поведение и зарежат отговорността за управлението – от някой удобен за целта момент. Зимата, която предстои, ще бъде белязана с лишения и недоимък, и политическата цена за удържането на нашата почти фалиралата държава ще бъде много висока.

След изборите малцина ще си спомнят, че България е в негласен банкрут благодарение на “най-доброто правителство по време на целия преход” – по думите на Лютфи Местан – това на Орешарски, подкрепяно от позорната етно-социал-националистическа коалиция. Ще бъде идеалното време за подривна дейност, сродна с тази, която свали правителството на ГЕРБ през февруари 2013-та – време за бунтове и метежи, за добре режисирани протести и социални овайквания. Именно за това време точат зъбите си в БСП – и се готвят по стар навик да прехвърлят вината за националния банкрут от болната глава на здравата.

Не ми се мисли за последствията, ако този план успее. Казвал съм го вече много пъти – България няма ресурса да преживее още едно бандитско управление от типа на досегашните тройни коалиции. Провал в следващия управленски мандат би означавал провал в политическото като цяло – с всички негативни последствия от това. Би означавал обезсърчаване на и без това крехкото пробуждане на гражданска енергия у българина, но и нещо по-лошо – би означавал продължение на пагубната политика за откъсване на страната ни от естествените й геополитически приоритети – участието й в ЕС и НАТО – и въвличането й в орбитата на влияние на путинова Русия.

Условията за подмяна на ЕС с Евразия вече са назрели – и никой в евроатлантическото семейство няма да е склонен да ни търпи прекалено дълго в ролята на руски троянски кон и на най-корумпираната държава в Европа. Надеждите за евентуална промяна са свързани с устойчиво дясноцентристко управление – и ако такова не бъде реализирано,България просто ще бъде отписана – като безнадежден случай.

Вгледайте се сега в малките партии и коалиции, които имат шанса да влязат в парламента. “България без цензура” (начело с Бареков, който иска да връща НРБ, и в комбинация с “Лидер” на Ковачки), АБВ на Първанов, архитектът на тройните коалиции, бабувал и над “големия шлем”, “Патриотичният фронт” (на телевизията, която създаде Сидеров, плюс ВМРО, застъпваща се открай време за АЕЦ “Белене” и други подобни проекти), “Атака” (конституирала се като неокомунистическа партия и политически говорител на петата колона)... Има ли поне една, чиито лидери да не обслужват антиевропейските мераци на Путин? Поне една, която да не е политическо ГМО, създадено, за да обслужва интересите на БСП и ДС?

Вероятно забелязвате, че не споменавам Реформаторския блок в състава на настоящия башибозук. И няма да го направя – защото е много вероятно единственият шанс за устойчиво управление след изборите да бъде коалицията между ГЕРБ и РБ. Би било непростимо – абсолютно непростимо – да бъде пропуснат този шанс заради стари сметки и антипатии – или защото примерно на реформаторите така им изнася, за да запазят потенциала си за някакво несигурно бъдеще време. За съжаление последните им изявления отварят хоризонт именно за подобна перспектива.

Би било непростимо и да допуснем да се реализира сценария на “пъстрия парламент”, който гарантира единствено нестабилност. Неговите семена бяха посети отдавна – още с пришествието на Симеон Сакскобургготски, доведен, за да отърве БСП от нов мандат на дясно управление. Вероятно всички си спомняте как всички мозъчни центрове на червените ликуваха, че бил преодолян двуполюсният модел в управлението на страната. Плодовете на това преодоляване берем и досега – с крадливи и подли правителства на размитата политическа отговорност. Време е да се вземем в ръце и да реализираме своята воля така, че този път да ни отмине тази чаша.







Имаме ли шанс да го направим? Имаме – с масово участие в изборите. При висок вот голяма част от клонингите на БСП ще изпаднат от политическата каруца. В същото време високият вот гарантира за най-голямата политическа партия резултат, близък до абсолютното мнозинство – и шанс за управление, при което останалите играчи няма да могат да упражняват политически рекет. Гарантира стабилност – а точно стабилност е нужна, за да бъде извлечена страната ни от икономическия, политически и морален банкрут, в който бе въвлечена от БСП & СО – и е нужна в същия смисъл, в който бе насъщна през 1997 г.