Александър Йорданов
През 1990 г. се проведоха избори за Седмото Велико народно събрание. Както ги наричахме: първите демократични избори след 45 години тоталитарен комунистически режим. Младите не знаят, но по-възрастните помнят цялата драма около и след изборите. Тогава, на 11 юни 1990 г. в нощта след тях написах във вестник "Век 21" : "Изборите, нито честни, нито свободни". И оттогава до днес съм убеден, че те бяха фалшифицирани в полза на бившата комунистическа партия. Животът ме научи да поставям под съмнение почти всичко, което "произвежда" държавната администрация. Да се опитвам сам да стигна до една или друга истина. И затова се извинявам, но макар и резултатите от изборите на 5 октомври да са вече факт, аз се съмнявам. Съмнявам се в резултатите на партиите, които са около 4%- процента. Съмнявам се в реалността на резултатите за ДПС. Имам усещането, че влизаме в сценария "Колкото повече, толкова по-малко" - повече партии в парламента, по-малко възможност за реална промяна. Защото практически се създава един трудно работещ или взаимно блокиращ се парламент. Затова и недоумявам защо Реформаторския блок не подава ръка на ГЕРБ в името на доброто на България и реалните промени, които очакваме. Сигурно греша, сигурно не трябва да се съмнявам. Сигурно съм станал прекалено подозрителен. Но усещам някаква нечестност, подлост, скрит замисъл, да се разпространява като поредна метастаза в българската политика и да блокира държавата ни и то в период, когато тя е изправена и пред огромни вътрешни, а и външни проблеми. Дано да греша и всичко да е от годините. Дано!
