ДЕКЛАРАЦИЯ на ПГ на ПП ГЕРБ

08-11-2013

Д Е К Л А Р А Ц И Я

на ПГ на ПП ГЕРБ

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

ПГ на ПП ГЕРБ изразява своето безпокойство и възмущение от факта, че три дни ръководството на ДПС разиграва българската общественост с публичен театър, който само тази партия е способна да организира. Председателят на ДПС Лютви Местан от свое и от името на почетния председател Ахмед Доган изигра ролята на изненадан и неинформиран за „подадената“ оставка на господин Бисеров. Станахме свидетели на театър, но театър за наивници, каквито според ДПС очевидно са българските граждани, българските медии и българските депутати.

На нарочна пресконференция господин Местан представи „лъжлива“ (както се оказа още на следващия ден) информация на българските медии, за да скрие за кратко истинските причини за кадровото сътресение в ДПС и управляващото мнозинство.

Оказа се, че за този криминално-политически сюжет има и още „неинформирани“ длъжностни лица. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев обяви, че не е запознат с информацията, която би трябвало да му бъде докладвана, поне преди да стигне до ръководството на ДПС. На нас – депутатите и гражданите, остана правото да решим дали тези важни за държавното ни управление персони са наистина неинформирани или ни лъжат в очите. И двата възможни отговора не могат да ни успокоят, защото алармират за сериозните и тревожни проблеми. Липсата на информираност на партийни лидери и ресорен за ДАНС вицепремиер би означавала, че те не владеят ситуацията и не се справят със задълженията си. Ако се окаже обаче, че те съзнателно и публично излъгаха, от това следва пълно оттегляне на общественото доверие от тях.

Въпросът не е само в това, че една от основните фигури в управляваща партия се оказва в престъпно данъчно и документно нарушение на закона. Проблемът е, че хората, които издигнаха и овластиха Христо Бисеров се опитаха да скрият от своите и от всички български избиратели основната причина за отстраняването му. А такова поведение няма как да не ги прави съпричастни към деянието му.

Днес можем да се питаме дали г-н Бисеров изпитва болка в зъбите, но съзнаваме, че отговорът вече няма значение за никого. За това от парламентарната трибуна задаваме важните въпроси, чиито отговори засягат всички нас:

1.     КОЙ и кога подаде сигнала за валутните трансфери на г-н Бисеров и негови близки към офшорни сметки?

Ако това са българските служби – бихме могли да ги поздравим. Ако са партньорски служби, това показва какво е нивото в работата на разследващите органи у нас. Подсказва и опасението, че такива практики, свързани с управляващите партии, могат да бъдат или са прикривани съзнателно.

2.     КОЙ и по какъв ред услужливо и предварително запозна ръководството на управляващата ДПС с данните от разследването, които по същество са класифицирана информация?

Не беше ли направено това така, че да се разиграе сюжет, който да ограничи щетите от политическия скандал? Днес Христо Бисеров е обвинен в пране на пари като гражданин, а не като лидер на партия, в качеството си на какъвто е извършил това престъпление?

3.     КОЙ спести на вицепремиера Йовчев информацията за доказателствата срещу Христо Бисеров или КОЙ го посъветва да излъже публично, че не разполага с такива ?

Липсата на отговори стана постоянна практика на сегашното управление. На нито един въпрос КОЙ то не е дало до сега и вероятно не може да даде разумен отговор публично. Защото всичко, което управляващите правят не може и вероятно не трябва да става публично достояние. Няма съмнения, че прозрачността и публичността на това управление практически не съществуват.

Обвинението срещу Христо Бисеров предстои да бъде доказано или отхвърлено. Но днес и сега трябва да стане ясно дали лидерите на управляващата коалиция са били запознати и дали са покровителствали бившият заместник-председател на ДПС, бившият заместник-председател на 42-то Народно събрание и бившият председател на Правната комисия в неговата незаконна дейност.

Важно е за държавата ни да имаме отговор дали политическата и парламентарна дейност на Христо Бисеров са били подчинени или зависими от страничните му занимания, за които днес вече има повдигнато обвинение. Важно е да знаем и кой е Христо Бисеров? Той е депутат от началото на демократичните промени до онзи ден. От 1994 до 2000 г. той е бил четири мандата главен секретар на СДС и всички го наричат „сивия кардинал“. В 36-то Народно събрание Бисеров е член на парламентарната Комисия по национална сигурност. В 38-то Народно събрание става председател на Комисия за защита на националната сигурност. След отстраняването му от СДС, Бисеров става депутат от ДПС. В 40-я парламент Христо Бисеров е зам.-председател на Комисията по правни въпроси, член на вътрешната комисия и забележете – председател на Временна анкетна комисия за изясняване на обстоятелствата по престоя в България на Сретен Йосич. А дали точно в този факт не се крие и основният мотив и до ден днешен да бъде атакуван лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов? В 41-то Народно събрание Христо Бисеров се издига до зам.-председател на парламента, член на правната и вътрешната комисии и председател на подкомисията за контрол върху СРС-тата. Вероятно в 42-я парламент Христо Бисеров достига своя апогей като зам.-председател на Народното събрание, председател на правната комисия и основен двигател в подготовката на законодателството и специфичните изисквания за председател на ДАНС и за сливането на ДАНС и ГДБОП. В своя парламентарен апогей Христо Бисеров си позволи по недопустим за зам.-председател на парламента начин да отправя публично закани от парламентарната трибуна към бившия вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов за това „боли ли като ви вадят зъбките“. Подобен опит за саморазправа под формата на сарказъм от подобен човек обаче може да бъде квалифицирана единствено като обслужване на интересите на организираната престъпност и олигархията. Въпросът е – защо Бисеров си позволяваше подобни действия? Може би заради огромната власт, която притежаваше сивият кардинал? А КОЙ даде всичката тази власт в ръцете на Христо Бисеров?

Господа депутати, никога до сега българският парламент не е бил замесен в толкова голям политически скандал! Българският политически живот не е получавал толкова преки доказателства за незаконни действия на най-високо политическо и парламентарно ниво и за опити те съзнателно да бъдат прикрити!

Чакаме политически отговори и позиции от вас, господа Станишев и Местан. Очакваме оценката и на крепящия това управление г-н Сидеров и партия Атака.

Вече 147 дни чакаме И вашата ОСТАВКА!

Д-р Дариткова: Пушенето е вредно за здравето, вредно е и това управление | Rodopi Smolian

Д-р Дариткова: Пушенето е вредно за здравето, вредно е и това управление | Rodopi Smolian

ГЕРБ и ДПС тайно гласят Йовчев за премиер?

                                                                                 Posted by Svobodno slovo on November 5th, 2013

Staubsauger im TestWaschmaschinen Test

ГЕРБ и ДПС обмислят да свалят правителството и да съставят ново начело с вътрешния министър Цветлин Йовчев в рамките на сегашния парламент, научи този блог от добре информиран източник пожелал анонимност.

Главната цел е да бъде отстранена “Атака” от ключовата ѝ позиция в парламента и да се намалят вредите, които тя носи на представените в него партии и на страната.

Източникът не посочи дали споменатите партии окончателно са си стиснали ръцете за плана, нито кога и как точно се очаква той да влезе в действие. По думите му доверието между партньорите в сегашната коалиция БСП и ДПС е силно разклатено.

Лидерът на ДПС Лютфи Местан пристига в Брюксел във вторник за срещи с три водещи фигури от европейските либерали – заместник-председателката на Европейската комисия Нели Крус (Холандия), лидера на либералите в Европейския парламент Ги Верхофстадт (Белгия) и председателя на партията им в ЕС Греъм Уотсън (Великобритания).

ДПС не посочи целите на посещението в официалното съобщение за него, което помести на уебсайта си.

Публична тайна в Брюксел е обаче, че съжителството с “Атака” вреди на репутацията ДПС в Европа и изнервя сестринските му партии в кампанията за европейските избори догодина.

Това се чувства особено силно след гласуването по мораториума за земята и антибежанската кампания разпалвана от националистите в България.

Заедно ГЕРБ и ДПС биха имали 133 от 240 места в парламента, което отнема на “Атака” ключа към кворума и към евентуални предсрочни избори.

Неотдавна лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов похвали публично Йовчев, разграничавайки го от правителството. “Не му завиждам на Йовчев, защото на него ще му падне главата, а той е добър министър. Орешарски и Станишев са безотговорни хора” бе цитиран да казва Борисов в Сливен на 13 октомври.

Блогърът Иво Инджев предположи по-рано днес, че оставката на Христо Бисеров от постовете му в парламента и в ДПС е била цената Борисов да стопли отношенията си с Доган и Местан. Той припомни, че на 21 февруари при оставката на Борисов Бисеров намекна от парламентарната трибуна за връзки между напускащия премиер и подземния свят.

ДПС са разочаровани и от 59-те си съюзници от БСП, които подкрепиха предложеното от Сидеров решение за продължаване на мораториума върху продажбите на земя на граждани от други страни на ЕС.

Осведомени твърдят, че министър-председателят Пламен Орешарски вече трудно издържал изпитанията, на които относителното му парламентарно мнозинство го подлага. Не му било лесно да обяснява в Брюксел, защо то гласувало България да наруши едновременно конституцията и договора си с ЕС с решението за земята.

“Под благовидния предлог да спасят страната от “Атака”, другите парламентарни партии ще й дадат шанс да се класира за парламента на едни следващи избори”, каза източникът. “Те ще я освободят от непопулярната задача да крепи правителството, а новото правителство ще освободят от компрометиращата подкрепа на “Атака”.

Електоралният рейтинг на партията на Волен Сидеров в момента е под 4-процентовия праг за влизане в парламента.

“Атака” вече яхна недоволството от бежанците”, добави източникът. “Николай Бареков пък – социалното недоволство. Така “ранобудните студенти” и протестиращите от юни ще са само някаква бледа сянка пред това, което двамата популисти могат да спретнат”.

Автор: Веселин Желев; jelev.info

Методи Андреев: Оставките на Бисеров са следствие на извънпарламентарното задкулисие

http://www.faktor.bg/poltika/hlyab-i-pasti/13826-metodi-andreev-ostavkite-na-biserov-sa-sledstvie-na-izvanparlamentarnoto-zadkulisie.html

• 
• 

Добавена:

 

Понеделник, 04 Ноември 2013 16:33

от Faktor.bg

inShare

Оставките на Христо Бисеров едва ли са свързани с влошено здравословно състояние.

На 100% сигурно е, че това решение не  е взето доброволно от зам. лидера на ДПС, а под силен натиск от задкулисието – кукловодите и финансовите групировки, с които е обвързана тази партия. Така бившият депутат от ОДС и шеф на комисията по досиетата Методи Андреев коментира пред Faktor.bg кадровите трусове в партията на Доган. 

Бисеров влезна в този парламент за да мъсти на ГЕРБ. Нека си спомним, че в последните дни на предишното Народно събрание той влезе в конфликт с  Бойко Борисов и се закани да извади интересни факти от делото на Сретен Йосич. Бисеров беше готов сега да използва властта си. За това не е логично да напуска и трите поста заради честолюбие. Преди 13 г. когато  Иван Костов го изгони от СДС той остана в парламента като депутат, а сега се разделя с този пост и губи парламентарния имунитет, анализира ситуацията Андреев. Според него ДПС вече не вижда в лицето на Бисеров надежден партньор и неговият един глас може да се окаже решаващ.

Отстраняват го за да дойде сигурният кадър. На Бисеров трябва да се задават въпроси, и той е длъжен да отговори на обществото. „Защо напуска парламента?”, е по-сериозен въпрос  от „Кой назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС”?. Някой е загубил доверието в него и го махат. Ясно е, че факторът оказваш влияние е извънпарламентарен и само Доган има тази сила, допълва още Андреев.

Методи Андреев припомня, че преди години Бисеров бе отстранен от Костов от СДС, защото поиска разделяне на партийната от държавната власт и критикуваше Командира, че не може да бъде едновременно и партиен лиодер и премиер. По-късно обаче стана ясно, че Бисеров и Йордан Цонев са работели за „Мултигруп” и са имали задача да купят и откъснат от ОДС депутатите, за да бламират управлението на сините. За тези тайни операции свидетелства Осман Октай. По тази линия е и топлата им връзка с Доган, който от СДС ги прие веднага в своите редици.

В средите на парламента коментират още, че Бисеров през последните години е бил един от най-скритите, но верни представители на руските интереси у нас. За обществото останаха скрити и скандалите около имотното му състояние в София и Италия, връзките му с турския топ бизнесмен Фуат Гювен и финансирането на целия му бизнес

Хората не искат нито Орешарски, нито БСП

http://www.svobodata.com/page.php?pid=12491&rid=20

4 Октомври 2013

« назад   коментари

Eдвин Сугарев

Само 23% от българите смятат, че марионетното правителство на Пламен Орешарски трябва да довърши своя мандат – според представително изследване на “Алфа Рисърч”, проведено между 19 и 25 септември тази година. 76% са на обратното мнение – че трябва да има предсрочни избори.

Тези резултати буквално зачеркват всички усилия на управляващата тройна коалиция да докаже обратното – че българите искат, ама много искат да се запази статуквото – и че треперят от страх да не би да се върне на власт тиранинът Бойко Борисов. За постигане на такова впечатление беше хвърлен между впрочем огромен ресурс: като се почне от тъй наречените “контрапротестиращи”, събирани по села и паланки; като се мине през разни Шамари и Петна, през хоровото блеене на Пеевските медии, през политическите заклинания на Станишевци и Миковци – и се стигне до удобно нагласените социологически проучвания и шаването на едни голф-олигарси, играещи по съвместителство ролята и на политически шамани.

И сега изведнъж – 76% от хората не щяли да бъдат управлявани от финансовия гений Орешарски, а искали предсрочни избори... Ами сега?

Голямата беда е, че “Алфа Рисърч” е частна агенция, и че Боряна Димитрова няма как да бъде уволнена от председателя на НС, който поради едни подобни проценти уволни Лидия Йорданова, директор на държавната НЦИОМ (и се закани да закрие и самата агенция, понеже нямало нужда от нея!).

76% недоверие в правителството е твърде драматичен резултат, за да бъде пренебрегнат от управляващите, а в още по-голяма степен – от българските граждани. Отиват на кино всички приказки за това как само няколко хиляди протестират – и как има едно огромно мълчаливо мнозинство, което си кюта в къщи, но с цялото си сърце подкрепя Орешарски.

След като три четвърти от населението на България не ти вярва и иска да се омиташ от политическата сцена, няма как да претендираш за легитимност – дори и да си имал такава, си я загубил. Вече си натрапник, който може да управлява само с помощта на полицейски палки – и само зад стоманени заграждания. Колкото и гьонсурати да бъдат, колкото и демократични гримаси да правят вкостенилите се в позата си властници, те в един момент неизбежно ще установят, че вече никой не им вярва – нито извън, нито вътре в страната.

Изводите на “Алфа рисърч” също съдържат твърде нерадостни прогнози за социалистите. Това беше агенцията, която в предишно свое изследване показа разлика от няколко процента между ГЕРБ и БСП – в полза на столетницата. Сега картината е различна: двете партии са почти изравнени – БСП има 17.9%, а партията на Бойко Борисов – 17.1%.

При това според “Алфа Рисърч”: “След период на по-ясно изразено преимущество за управляващите усилията на БСП да съхрани правителството в условията на непрекъснати протести изглежда водят до изчерпване на мобилизационния й потенциал и тя вече е достигнала своя таван.” А щом БСП като управляваща партия е достигнала своя таван, вече й остава само да пада. Такава е сто процента потвърдената участ на управляващите партии в България.

Дереджето на нейните клонинги също не е безоблачно. ДПС, която би получила 6.1%, ако изборите бяха днес, не би била вече трета политическа сила – такава би бил Реформаторския блок със 7%. Що се отнася до Атака, тя вероятно би отпаднала от реалния политически живот с резултат едва 1.6% (като се има предвид, че изследването е правено преди кръчмарските подвизи на атакистите в Брюксел).

Какви са при това положение шансовете на кабинета? Отговорът е еднозначен: никакви. Днес сламените човеци на Цветан Василев и Пеевски се опитват да си купят доверие, като раздуват бюджета и увеличават външния дълг на България – с идеята покрай голямото крадене да остане и някой лев за социални харчове. Минимализмът на последните обаче ги прави смешни – хората вече видяха, че вместо да намаляват с “до пет процента”, сметките за ток растат.

Версията с лумпените, които искат оставката на правителството, докато масата народ му се радва, също не издържа критика – както впрочем и налудните внушения, че някакви подли родни и световни олигарси, някакви там “соросоиди” мътят водата на родната вътрешна политика. А как вървят нещата с международната подкрепа, показват много ясно брюкселските врати, тръшнати пред забягналите от вота атакаджии, както и все по-острото мърморене по адрес на недоразумението Станишев начело на ПЕС. Още по-драматично стоят нещата с вътрешнопартийното недоволство, което изкристализира като неочакван съюз между Гоце и Татяна Дончева – с очевидни реваншистки амбиции.

Има ли управляващата тройна коалиция някакви други резерви? Струва ми се, че не. Тя полага отчаяни усилия да управлява, докато може – и очевидно съзнава, че евентуален срив би извадил участващите в нея партии от властта за неопределено дълъг срок – и че най-вероятно би се стигнало не само до смяна на политическото статукво, но и до подмяна на политическия елит.

Всъщност Станишев и компания имат едно единствено основание да се надяват на политическо дълголетие – една единствена резерва – и тя е в неустановеното и несигурно статукво на българската десница (доколкото изобщо можем да говорим за такава). Изравнените резултати между БСП и ГЕРБ, от една страна – и фактът, че почти половин България не намира адекватен политически субект, комуто да делегира своите права, поставя една категорично изискване – такъв субект трябва да бъде създаден, а цялата десница трябва да осъзнае, че трайното отстраняване на БСП, ДПС и Атака от властта е политическа задача №1, в името на която трябва да бъдат надмогнати всички различия. Без това осъзнаване България няма да има шанс да бъде нормална държава, а и никак не бих се учудил, ако след едни бъдещи избори Реформаторският блок, вместо да упражнява властта, вземе, че се разпадне – примерно на приемащи и неприемащи Бойко Борисов – и ако някоя от включените в него партии – примерно тази на Меглена Кунева – изведнъж по стар навик реши, че комунягите са по-малкото зло за страната ни.

Би било печално да настъпим още веднъж мотиката. И затова нов – не само десен, но и антикомунистически субект трябва да бъде създаден – не на последно място и за да предотврати подобни изненади.

Бизнесът на двама агенти на ДС във Великотърновския университет

Рубрики - Коалиция на гражданите

Написано от Държавна сигурност.com

Понеделник, 04 Ноември 2013 18:32 http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1530

Студентите, окупирали аудитория 321 във ВТУ, разкриха бизнесотношенията между ректора на университета проф. Пламен Легкоступ (на снимката) и зам.-декана Пеньо Пенев – и двамата обявени като сътрудници на Държавна сигурност | Снимка: dariknews.bg. Сайтът desebg.com публикува информация, изпратена до медиите от ранобудните студенти, окупирали аудитория 321 във Великотърновския университет  „Св. св. Кирил и Методий” (ВТУ). Тя е свързана с методите на назначаване на ръководни кадри от страна на ректора на университета проф.Пламен Легкоступ, разкрит като явочник на ДС и бизнес контактите му с друг агент на репресивния апарат на БКП преди 10 ноември 1989 г., който днес се е издигнал до зам.-декан във ВТУ . Информацията е публикува на сайта на ранобудните студени във ВТУ. Заглавието на публикацията е на desebg.com, който е готов да предостави мнението на страните, които се почувстват засегнати от изнесената информация. „Отначало си мислеха, че ще ни уплашат и ще свалим окупацията бързо-бързо. След като видяха, че не се поддаваме, а напротив – че това ни дава сили, започнаха да противопоставят студенти срещу студенти и да твърдят, че зад нас стоят финансови интереси. И това не помогна. Няма и да помогне. Ние ще продължим да информираме обществото за случващото се тук и ще продължим да търсим истината.” С тези уводни думи студентите, участници в окупацията на аудитория 321 във ВТУ представят свое разследване, основаващо се изцяло на факти, които не са широко известни, както на студентството, така и на обществото. Бизнесът на Пламен Легкоступ След проверка в публичните регистри ранобудните студенти от ВТУ установяват, че ректорът проф. Пламен Легкоступ до 2011 г. е бил „Неограничено отговорен съдружник“ и „Лице, на което е възложено управлението“ във фирма „Спектър – Пенев, Димитрова и Сие“ СД. „Като прочетем с какво се занимава това дружество, оставаме с впечатлението, че то се занимава с всичко”, пишат студентите. Ето какво е краткото описание на дейността: „Външнотърговска дейност – внос, износ, бартер, реекспорт, обменни и компенсационни сделки и други специфични търговски операции, посредническа дейност, организиране на търгове за продажба на произведения на изкуството и антиквариат, хотелиерство и ресторантьорство, туризъм и транспортна дейност, строителство и експлоатация на спортно-развлекателни комплекси, електронни и механични игри, билярд, моникс, тихи и други игри, рекламна дейност, издателска дейност, производство и търговия с мебели, облекла, керамична, стъкло, дърво, метал и кожа и стоки със сувенирен характер.“ „Изключително се гордеем, че ректорът на университета, в който учим, е компетентен в толкова много области и е бил част от успешно развиващ се бизнес. Ще имаме предвид да не играем с него билярд, докато не усвоим достатъчно добре занаята”, коментират студентите. Съдружие на агент с агент Дотук те откриваме нещо нередно. Те се заинтересоват от хора, с които проф. Легкоступ е бил съдружник във фирмата, занимаваща се с всичко. Това са Пеньо Семов Пенев и Яна Михайлова Димитрова. Врешение №2-16/14.06.2012 г. на комисията по досиетата (това е проверката на ръководните кадри във ВТУ за принадлежност към комунистическите тайни служби, б. а.) се съдържа следната информация: Пламен Анатолиев  Легкоступ – от 1984 г. официално е част от структурата на бившата Държавна Сигурност във Велико Търново  като съдържател на явочна квартира. Посоченият в документа псевдоним е „ОАЗИС“. Пеньо Семов Пенев – от 1983 г. агент „СИБИН” на Окръжно управление на МВР-ДС във Велико Търново по линия печално известната структура на Шесто управление на ДС отговарящо за борбата с „идеологическата диверсия“. „Странно съвпадение – Пламен Легкоступ и Пеньо Пенев по едно и също време са били в структурата на ДС, и двамата във Велико Търново. И ако кажем, че са се познавали от студенти, няма да излъжем. Според  справката в Търговския регистър се оказва, че бившите колеги-доносници  са били колеги отново, но вече като бизнес партньори. Всъщност не само”, пишат възмутените студенти Те посочват, че когато през месец май 2007 г. проф. Легкоступ става ректор на Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Пеньо Пенев е обикновен ръководител-катедра в същото учебно заведение. Не минава и месец от встъпването в длъжност на новия ректор и Пенев моментално се издига в кариерата – става заместник декан. Освен това в момента е и член на Академичния съвет на ВТУ. „Явно старото приятелство не е забравено, както и общата служба към партията-майка. Пък и бизнесът върви. Но ние вярваме, че Пенев върви нагоре в кариерата си не заради връзки, а заради лични качества, които дълго време е доказвал пред Легкоступ – сигурно е полагал изпит след изпит, за да спечели доверието на новия ректор”, посочват студентите в писмото си. Третият съдружник Те обръщат внимание и на третия съдружник в „Спектър – Пенев, Димитрова и Сие“ СД – Яна Михайлова Димитрова. За нея няма данни да е свързана с ДС, но студентите отбелязват, че въпреки младостта си, тя вече от доста време е преподавател в катедра „Педагогика“ във Великотърновския университет. „Разбира се, ние и тук сме убедени, че от всички кандидати за длъжността, Димитрова е показала най-добри знания и способности и това е причината бързо-бързо след завършването си тя вече да обучава студенти. Сигурни сме, че бизнес отношенията и съдружничеството с Пенев и Легкоступ нямат никакво отношение по повод назначаването й в университета”, коментират студентите. С нотка на сарказъм те се надявам, че всички тези съвпадения между бизнеспартньорите и учени от ВТУ са случайни. „Надяваме се също и че Пенев и Легкоступ са се разкаяли за сътрудничеството си към политическата полиция на един тоталитарен режим. Надяваме се, че всички тези постове са постигнати не на базата „те са наши хора“, а на основата на компетенции и качества. Но откъдето и да го погледнем, изглежда подозрително. Да, това не е престъпление. Не и според юридическите закони. Но според моралните е най-малкото възмутително. Смятаме, че е крайно време този вид назначения да спрат”, убудуне ся ранобудните студенти във ВТУ.  И не е само във ВТУ, а в цялата страна. В заключение те завяват: „Искаме да се обърнем и към ректора проф. Пламен Легкоступ – въпреки лъжите, които изказахте по наш адрес, въпреки заплахите които получихме, въпреки натискът, който оказват определени хора и среди над нас, ние няма да се откажем. Ние ще търсим справедливост докрай и по всякакви начини. Защото Вие излязохте срещу нас, студентите окупатори, а ние очаквахме подкрепа от Вас и ръководството на университета. Не я получихме, вече не я и чакаме. Това, което отсега нататък ще правим, е да изваждаме истината на бял свят. Защото само истински свободният човек не се страхува да каже това, което мисли.”

Сугарев: Или ГЕРБ, или червена диктатура

Четвъртък, 09 Май 2013 18:43 | Plovdiv-Online | Печат | Е-мейл | 71 Коментирай

Няколко думи за това, което ни очаква след изборите.

Въпреки че твърде малко хора мислят днес за това.

Всъщност тъй наречените електорални маси се чувстват като на стадион, на който се играе мач между Левски и ЦСКА.

Седят там и викат с пълно гърло – предимно Уууу! и разни нецензурни неща, свързани с пожелания към нечия майка.

Днес българските и чуждестранните наблюдатели са убедени, че с тези избори България влиза в спиралата на нестабилността.

При което големият въпрос е вече не кой ще управлява, а дали изобщо ще може да се управлява.

Въпросът е основателен.

Най-малкото показателно е, че тъй наречените лидери на българските протести се заканиха да спретнат един такъв в самия ден на изборите.

Нищо, че самите те се явяват на тези избори.

С нулеви шансове да прекрачат парламентарния праг.

По-интересни – а и по-показателни – са техните мотиви.

Те се готвят да протестират срещу факта, че засега ГЕРБ се очертава като първа политическа сила.

Това е нечувано! – казват уличните лидери. Ние свалихме Бойко Борисов, а той посяга пак към властта! Долууу!

Извод: протестиращото малцинство се готви да отмени вота на непротестиращото болшинство, което си позволява да гласува не по кефа му (и не по този на неговите поръчители). Апропо – кой по-точно беше суверен?

Всичко това се случва на фона на най-мърлявата и подла предизборна кампания, която съм виждал някога (а съм бил свидетел на доста политически подлости, уверявам ви).

Кампания, в която просто не бяха чути нито принципи, нито програми, нито обещания към тези, който ще делегират част от своите права на бъдещите управници.

Всичко беше похлупено от едно голямо ухо, развавяно като хоругва от кого ли не – от политици, протестиращи и екзалтирани полит-мислители.

Ефектът от което вече е налице – и тъкмо той предопределя бъдещето: политическа, а с това и икономическа нестабилност.

Черният PR на БСП и компания проработи: разликата между ГЕРБ и БСП, възлизаща на около 6% или около двайсетина депутата, започна да се смалява.

Не защото някой междувременно е харесал червените (хората се пазят от бесове” – още от едноименния роман на Достоевски насам), но защото вездесъщата компроматна кал се оказа достатъчна, за да възмути, отврати и в крайна сметка разколебае част от потенциалните избиратели на ГЕРБ.

Тъй че партията на Бойко Борисов най-вероятно все пак ще остане първа политическа сила, но с минимална разлика от два-три процента, при която шансовете й да постигне парламентарно мнозинство са също тъй минимални.

ГЕРБ ще получи мандат и ще състави кабинет – но той най-вероятно няма да получи нужната парламентарна подкрепа, за да управлява.

Казвам най-вероятно, имайки предвид досегашните изявления на анти-ГЕРБ коалицията, включваща БСП, ДПС, Атака, България на гражданите и ДСБ.

Всички те единодушно и единогласно отричат възможността да се коалират с ГЕРБ, и водят кампания против него с практически едни и същи думи и мотиви.

Нещо повече – те на дело потвърдиха своето съглашение – като заедно с БСП наеха компания, която да прави паралелно преброяване на гласовете – и платиха за това над 150 000 евро.

Впрочем тук не трябва да изпускаме от очи и техния сценарий за най-лош възможен резултат: примерно над 100 парламентарни кресла за ГЕРБ.

Тогава можете да бъдете сигурни, че БСП ще се играе твърдо за непризнаване на изборите –като опорочени и манипулирани – и ще го прави с всички възможни средства – включително чрез гражданско неподчинение.

Социалистите всъщност нямат друг избор – защото ако тези парламентарни избори се превърнат в тяхното четвърто поред поражение, най-вероятно е партията им да се разпадне, а Сергей Станишев да загуби лидерския си пост – заедно с шансовете си за външнополитическа кариера.

Та – пак повтарям, ако ГЕРБ спечели, но с малко, тогава най-вероятно партията на Бойко Борисов няма да реализира своя мандат.

Възможно е да се намери някой мющерия, който да си обърне мнението срещу тлъсто парче от властта, но също така вероятен е и отказът на ГЕРБ от подобен компромис – най-малкото защото знаят от времето на тройната коалиция колко скъпо струва той.

Следващият мандат ще бъде даден на БСП.

Обаче и социалистите много добре знаят колко горещ е картофът, който гласът на избирателите им е натикал в ръцете.

Те обаче трябва да управляват – просто това е волята на техните олигарси, които поръчват музиката – и които са изпосталели поради затварянето на някои жизнено важни за тях кранчета за преливане на държавни активи в техните джобове.

Затова идването им на власт може да се случи по две алтернативни рецепти. Първата предполага праването на възможната най-широка коалиция от тъй наречената днешна опозиция.

Тази коалиция ще глътне и Кунева, въпреки всички нейни декларации в противното, и самият Костов – ако случайно влезе в парламента.

Но ще се наложи избор: или Атака, или ДПС.

Което означава – крехко, много крехко мнозинство.

Което може много лесно да бъде пометено само след година управление в криза, съпроводена с електорална наеженост и готовност на хората да се трансформират в улични бойци.

Ако такова правителство наистина бъде съставено, то може да удържи властта само по един начин – чрез диктатура, смазваща всички форми както на парламентарна, така и на извънпарламентарна опозиция.

Да, чрез диктатура – казвам това и го подчертавам.

Ако случайно някой е забравил, червените имат богат опит и наследствени гени, свързани именно с диктатурата.

За тяхна голяма жалост обаче има и един фактор, с който не биха могли да не се съобразяват – ЕС.

Затова паралелно с преговорите за съставяне на правителство ще пробват и рецептата, предложена им от Мартин Шулц и други авторитети от европейската левица – плюс сродните рецепти на някои местни олигарси: правителство на широката коалиция.

В името на България, разбира се. Ще поканят и ГЕРБ на държавната трапеза.

Ще получат отказ и ще вдигнат облекчено рамене: е, направихме каквото можахме.

Затова е много по-вероятен другият, непартийният вариант, предвидливо лансиран от Сергей Дмитриевич още преди началото на предизборната кампания.

Ще разиграят театрално първия вариант с техния мандат, разбира се – и след това властта ще се дотъркаля в нозете на ДПС.

При което най-ченгжеджийската партия в България отново ще се юрне да говори за национални интереси, спасения и прочее ораторски реквизити, изпробвани още при изборите през  1997 г., а сега отупани от прахта за настоящия случай.

Ще се говори също за отговорност, за национални интереси, за възраждане на съсипаната (от ГЕРБ) родина.

И накрая всички ще плеснат с ръце, та ще се прегърнат – чрез едно програмно правителство от експерти.

Всички без ГЕРБ, разбира се.

Но с мандата на ДПС и по формула, която предполага дистанцирана коалиционност дори между ДПС и Атака...

Не ми говорете, че това е невъзможно.

Напротив, повече от възможно е.

Направете справка в историята и вижте колко пъти България и била управлявана от правителства, съставени с мандата на ДПС.

Вижте и кои са тези правителства.

Да ви ги припомня ли?

Това на Беров и това на тройната коалиция.

Най-уродливите морално и най-крадливите в новата българска история (като, разбира се, това на тройната коалиция все пак държи първенство).

Експерти, разбира се, ще се намерят.

Не е задължително да бъде използван Орешарски – напротив, много вероятно е той да бъде изгърмян при опита на БСП.

Може да бъде привлечена например Кристалина Георгиева, за да се прикрият по-успешно нишките, държани от червените кукловоди.

В един момент ще се окаже, че трябва отново да строим Белене – с всички произтичащи от това последици – и за нашия джоб, и за националната ни независимост.

Ще се окаже, че имало още какво да се изтупва от брашнения чувал, наричан (кой знае защо) държава.

И доизтупването ще бъде повече от успешно, защото колкото по-размита е политическата отговорност в едно правителство, толкова по-лесно се краде в рамките на неговия мандат.

Справка – споменатите два мандата на ДПС.

Тогава вероятно някои екзалтирани полит-мислители ще се запенят: откъде ни дойде това?

И ще започнат още по-екзалтирано да бият космати гърди, доказвайки своя изначален антикомунизъм.

Само дето няма да ни е дошло свише, господа.

Ще ни е дошло поради собствената ни глупост и малодушие.

И поради неспособността да надмогнем собствените си пристрастия, когато става дума именно за национални интереси.

Именно във връзка с тях трябва да подчертая, че на 12 май става дума за два драматично различни видове избор.

Първият е – следваш своя вкус, който не търпи простащини и дебелокожи гафове – гласуваш примерно за зелените и ти е чиста съвестта.

Вотът ти пропада, БСП идва на власт, но какво от това – ти си направил всичко, което си могъл.

Лошото обаче е, че не си направил всичко.

Това, което си направил, е да подкрепиш именно БСП.

Тъкмо червените имат полза от разпиляването на вота на разните разочаровани и недоволни.

И всичко, което правиха те по време на кампанията – ама дословно всичко – е свързано с идеята да се стимулира именно разочарованието и недоволството.

Да се отблъснат и отвратят онези избиратели, които няма как да бъдат привлечени от червената “сполука”.

Вторият избор означава да си дадеш сметка за това какви са възможностите за реализацията на един или друг проект след тези избори.

Вече казах, че те са само два – ще управлява или БСП, или ГЕРБ – в някакви коалиционна формати.

И като си дадеш тази сметка, да дадеш и гласа си за по-добрия за страната ти вариант.

Дори и този избор да е в противоречие с твоите вкусове и нагласи.

Дори и този избор да предполага разни хора да те презират и мразят – каквито чувства впрочем съвсем очевидно изпитват към мен доста хора.

Мога обаче да им кажа: да, скъпи са ми предпочитанията към по-културен и по-рафиниран вариант за водене на политика от наличните днес.

България обаче ми е по-скъпа.

И в името на това мога да преглътна и част от собствените си несъгласия.

Мога да преглътна и хулите, които днес се сипят върху ми.

По-добре обаче днешните хулители да се замислят ще могат ли утре да преглътнат собственото си късогледство – и да оправдяат собственото си малодушие.

Няколко думи за това, че и едните, и другите били маскари.

Тази изначална формула на българското политическо мислене е създадена – както е добре известно – именно от червени PR-и в началото на прехода – и винаги е работила за БСП.

Съжалявам, но изравняването на демократи и социалисти в маскарията и днес е точно толкова вярно, колкото беше по времето на Филип Димитров или на Иван Костов.

Няколко примера в това отношение.

БСП – чрез Първанов и Станишев – надянаха върху България своя голям шлем от руски енергийни проекти, гарантиращи пълната ни зависимост от Русия.

ГЕРБ – с цената на огромни вътрешнополитически рискове, за които човек може да добие представа, ако си спомни примерно края на Стамболов, отмени два от трите проекта – Бургас-Алексадрополис и АЕЦ Белене, и допусна третия, като обаче паралелно с това даде зелена светлина за Набуко.

В същото време ГЕРБ даде концесии за добив на нефт и газ на нормални компании (а не на открито или скрито руски такива) – което е и основната причина за изключителната настървеност в усилията на петата колона за отстраняването на тази партия от властта.

Още: при тройната коалиция наистина се крадеше с изключителен замах.

Не че от ГЕРБ бяха светци в това отношение – но корупционните практики при тях бяха невинна детска игра в сравнение с тези на тройната коалиция, при които държавата беше лишена от шест милиарда лева само от заменките на земи по крайбрежието.

Който може да докаже подобен корупционен размах при ГЕРБ, моля да заповяда.

Още: правителството на ГЕРБ – колкото и негативи да е събрал неговия вътрешен министър – все пак беше първото, което окошари и подведе под отговорност български мафиоти от висок ранг.

За сравнение – при правителството на тройната коалиция един от тях – Алексей Петров – бе сив кардинал на ДАНС – най-могъщата тайна служба в Бълтария.

И пак за сравнение: преди време арестуваните килъри, во главе с Пешо Сумиста, подвизавал се преди това и като съветник на ПГ на БСП, огласявали следствения арест с викове: Огън, още пет месеца!

Още пет месеца до какво? Ами до идването на власт на БСП, разбира се!

Ама те подслушват и са простаци при това – ще възразят полит-мислителите.

По първото: става дума за добре организирано оперативно мероприятие, в което се включи и прокуратурата в ролята на предизборна бухалка.

При което – първо: няма и едно реално доказателство, че има разпоредени незаконни подслушвания, както и че има реализирани такива.

Второ: прокуратурата побърза да обяви бившия вътрешен министър като човек, извършил престъпления – и дори през ум не й мина, че няма нито права, нито прерогативи да прави подобни изявления – тъй като според Конституцията право да решава кой е престъпник и кой не е има само и единствено съдът.

И трето: ако ГЕРБ са организирали подслушвания, то именно те би трябвало да са набавили предостатъчно компромати, използваеми в предизборната борба.

Как прочие става така, че се появяват единствено такива, поставящи ГЕРБ в неудобна светлина? Някой да има отговор на този въпрос, а?

Мога да отговоря много подробно на него.

И сигурно ще го направя някой ден, ако натрупаното отвращение към настоящите подли времена не ме отблъсне изобщо от коментарите на политическите събития.

Сега ще изложа само своите изводи.

В настоящия компромат се сблъскват две техники на омаскаряване, които взаимно се допълват.

Първата – ченгетата от СДОТИ провеждат нерегламентирано подслушване в полза на своите политически поръчители (сетете се сами кои са те) – под носа на ръководството на МВР и без негово знание.

Идва обаче време, когато набраната по този начин информация може да бъде използвана – и това се прави, като замисълът и разпореждането за тези нерегламентирани подслушвания се приписват на Цветанов, а провеждащите ги свидетелстват, че са правили това именно по негова заповед.

Каква мъртва хватка, а? Просто си личат уменията, придобити в ДС.

Втората – подслушва не СДОТИ, а паралелна, частна структура с определено мафиотска ориентация, но достатъчно богата, за да наеме пенсионирани спецове от тайните служби, и да им закупи конкурентноспособна техника.

За сведение на незапознатите – според много наблюдатели един такъв център със специално предназначение, ориентиран към трупането на политически компромати и актуална икономическа информация, е действал до неотдавна на басейна Спартак.

Вероятно именно чрез такъв център е направен последния запис в Банкя, все едно дали бившия министър Найденов съзнателно е приел да отиде, окичен с микрофони, или подслушването е текло през мобилния му телефон, без самия той да подозира за внедрената в него програма за активиране.

След което обаче всичко това се лансира като дело на МВР и СДОТИ, разпоредено лично от Цветанов, като за по-голяма достовереност се придружава от писмо на анонимен, но родолюбив служител на тайните служби.

Толкова за маскарите и подслушванията.

А за простотията нищо не мога да кажа – тя наистина ходи по хората.

Не само по политиците обаче.

И по избирателите също.

Едвин Сугарев, www.svobodata.com

“История славянобългарска” – книгата, която пробуди българите

Публикувано от Екип "Българска история" на 10/11/2012 в Интересни факти · 0 Коментари

На 10 ноември е написана книгата, променила съдбата на целия български народ. Тази книга полага основите на националното въздигане и дава началото на изкореняването на робското мислене от съзнанието на угнетените и изстрадали българи. Става дума за написаната през 1762г. творба на един най-обикновен (до онзи момент) монах – „История славянобългарска”. В следващите редове ние от „Българска история” ще обърнем внимание не толкова на факта за написването, колкото на резултата от появата на тази революционна за времето си творба. Години наред, започвайки от 1745 и продължавайки чак до 1762г. отец Паисий усърдно събирал сведения от различни библиотеки и автори с една единствена, свещена по своему цел. Той започнал от небезизвестния Хилендарски манастир и ползвал богатите библиотеки на Атонския полуостров (Света гора)., по-късно се отправил и към един от най-важните центрове на православието – Град Сремски Карловци. За своя труд ползвал творбите на много чуждестранни автори, сред които се открояват имената на италианския кардинал Цезар Бароний и Дубровнишкия историк Мавро Орбини. Завърнал се в Света гора и през 1762г. Паисий завършил своята, нашата „История славянобългарска”.
В нейните редове авторът вложил една единствена идея – тя не била написана под формата на църковни поучителни слова, твърде типични за онова време, нито съдържала житията на безброй светци. Паисиевата история проповядвала само и единствено българщината. Тя не била написана на книжовен, а на разговорен български език, така че да бъде достъпна за цялото поробено българско общество. В редовете си разкривала едно отдавна забравено минало, за царе и царства които всявали страх из цялата земя, за ханове които пиели вино от черепа на врага си, за владетели чиито земи се простирали на три морета, за онзи Йоаница, който с огън и меч откъснал цвета на западното рицарство. Величието на цял един народ било събрано в малката книжка на Хилендарския монах, величието на цял еди народ пропътувало вековете чрез перото на отец Паисий и постепенно започнало да подклажда огъня който години наред тлеел в сърцата на Аспаруховия народ. Безспорно „История славянобългарска” дала началния тласък на църковното движение и след дълги години борба българската църковна независимост най-накрая била извоювана и било прекратено чуждото гръцко влияние. Паисиевата история обаче дала началото и на периода на българското Възраждане и на революционните борби. Тя започнала да събужда от вековен сън българите, младите и старите, сиромасите и богатите и постепенно ги обединила в една борба която дала началото на онези велики личности като Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Васил Левски и Христо Ботев. На днешния ден честваме 250 години от написването на тази велика книга. Нека за момент поне почетем паметта на нейния автор и отдадем почит на онова, което е вършил той цял един живот в името на българщината. Нека се замислим и ние, колко сме малки и нищожни, пред онова величие което днес наричаме идеал, а в онези тъмни времена са наричали съвсем просто – България.