“История славянобългарска” – книгата, която пробуди българите

Публикувано от Екип "Българска история" на 10/11/2012 в Интересни факти · 0 Коментари

На 10 ноември е написана книгата, променила съдбата на целия български народ. Тази книга полага основите на националното въздигане и дава началото на изкореняването на робското мислене от съзнанието на угнетените и изстрадали българи. Става дума за написаната през 1762г. творба на един най-обикновен (до онзи момент) монах – „История славянобългарска”. В следващите редове ние от „Българска история” ще обърнем внимание не толкова на факта за написването, колкото на резултата от появата на тази революционна за времето си творба. Години наред, започвайки от 1745 и продължавайки чак до 1762г. отец Паисий усърдно събирал сведения от различни библиотеки и автори с една единствена, свещена по своему цел. Той започнал от небезизвестния Хилендарски манастир и ползвал богатите библиотеки на Атонския полуостров (Света гора)., по-късно се отправил и към един от най-важните центрове на православието – Град Сремски Карловци. За своя труд ползвал творбите на много чуждестранни автори, сред които се открояват имената на италианския кардинал Цезар Бароний и Дубровнишкия историк Мавро Орбини. Завърнал се в Света гора и през 1762г. Паисий завършил своята, нашата „История славянобългарска”.
В нейните редове авторът вложил една единствена идея – тя не била написана под формата на църковни поучителни слова, твърде типични за онова време, нито съдържала житията на безброй светци. Паисиевата история проповядвала само и единствено българщината. Тя не била написана на книжовен, а на разговорен български език, така че да бъде достъпна за цялото поробено българско общество. В редовете си разкривала едно отдавна забравено минало, за царе и царства които всявали страх из цялата земя, за ханове които пиели вино от черепа на врага си, за владетели чиито земи се простирали на три морета, за онзи Йоаница, който с огън и меч откъснал цвета на западното рицарство. Величието на цял един народ било събрано в малката книжка на Хилендарския монах, величието на цял еди народ пропътувало вековете чрез перото на отец Паисий и постепенно започнало да подклажда огъня който години наред тлеел в сърцата на Аспаруховия народ. Безспорно „История славянобългарска” дала началния тласък на църковното движение и след дълги години борба българската църковна независимост най-накрая била извоювана и било прекратено чуждото гръцко влияние. Паисиевата история обаче дала началото и на периода на българското Възраждане и на революционните борби. Тя започнала да събужда от вековен сън българите, младите и старите, сиромасите и богатите и постепенно ги обединила в една борба която дала началото на онези велики личности като Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Васил Левски и Христо Ботев. На днешния ден честваме 250 години от написването на тази велика книга. Нека за момент поне почетем паметта на нейния автор и отдадем почит на онова, което е вършил той цял един живот в името на българщината. Нека се замислим и ние, колко сме малки и нищожни, пред онова величие което днес наричаме идеал, а в онези тъмни времена са наричали съвсем просто – България.