Чух тези дни отговорен държавен служител да заявява, че ако броя на сирийските бежанци надхвърли 5, 000 души България ще изпадне в хуманитарна криза. Хайде холан. В своите последни 135 години много по-бедна България на няколко пъти е приемала много по-големи групи бежанци и се е справяла с настаняването и адаптирането им.
Това са:
1. Около 200-300, 000 бежанци след Освободителната война от териториите оставащи в Османската империя (1878).
2. Около 150, 000 след Илинденско - Преображенското въстание 1903г.
3. Около 350, 000 след Междусъюзническата война 1913 г.
4. Около 120, 000 след Първата световна война 1919 г.
5. Около 60, 000 след Втората световна война
Дотук става дума за бежанци от български произход, но има и други бежански
вълни на хора от друг етнически произход:
1. Арменци около 15, 000 след кланетата от 1896 г. Именно за тези арменци Яворов пише стихотворението си.
2. Руснаци около 120, 000 души след евакуацията на Бялата армия на генерал Врангел от Крим през 1920. Самата армия е била близо 20, 000 души, но са я съпровождали 100, 000 цивилни.
3. Гърци около 25, 000 души след гражданската война 1946-1949 г.
Всички тези групи са адаптирани лесно и бързо в живота на България, а чуждите
и асимилирани почти изцяло в българската народност. Разбира се има известна разлика между старите бежански вълни и днешната сирийски вълна. Старите бежански вълни се състоят главно от българи, а другите от същата цивилизационна група – християнската. Те нямат цивилизационни проблеми с местните хора. Те няма и особени претенции към жилищата – достатъчно им е било да имат покрив над главата си – за баня и вътрешна тоалетна никой не е повдигал въпрос. Днешните бежанци искат условия, отговарящи на тризвезден хотел, съгласно разни международни закони. Отгоре на всичко болшинството от тях са мюсюлмани, макар че има и малко християни.
Най-тежък ще се окаже проблемът с работата за тези които получат статут на бежанци – имаме 400, 000 безработни. В миналото е било лесно. Основната маса от бежанци са били земеделци. Държавата им е давала по 30 дка земя и право да изкоренят нискостеблени гори – разчистените терени са ставали техни. Дядо ми Георги е изкоренил край с. Веселие 127 дка. Малкото занаятчии и фабрични работници бързо са си намирали работа в бързо развиващите се български градове. Да не говорим за лекарите, юристите, военните, архитектите, инженерите (те са главно всред руските бежанци), които са погълнати като топъл хляб от обществото.
Върнали сме само веднъж бежанци. По точно сме ги препратили в друга държава. След 9.ІХ.1944 около 60, 000 българи от Егейска Македония емигрират в България и са настанени в лагери в Петричко. Около 15, 000 се разбягват по роднини в страната. Останалите 46, 000 са предадени в духа на тогавашната политика на БКП като македонци на Югославия. Тях и потомците им днес във ФИРОМ ги наричат „егейци”, тъй като много от тях все още смятат за българи.
Така че няма страшно – след като сме се справяли с бежански вълни от по 200-300, 000 човека ще се справим и с 10-20, 000 сирийци. Но след като международната общност е поставила да им осигуряваме условия да тризвезден хотел моля да си отвори кесията и да плаща. В края на краищата тази каша в Сирия не сме я забъркали ние.
И още: Чест и слава за дядо Сионий, че ще приеме поне християните в току-що реновираните Лопушански и Чипровски манастири. Сещам се че дядо Николай има 11 манастира от които Св. Кирил и Юлита си е направо хотел. А и други епархии има такива хотели. Приемете поне християните бежанци от Сирия бе архиереи наши славни, ако смятате, че мюсюлманите ще осквернят Божията обител. Макар че какво могат да осквернят тези дечица с огромни уплашени очи, които дори не разбират какво става с тях.
No comments:
Post a Comment