Ruth Koleva
"Роня дъщерята на разбойника" - първата книга, която прочетох - бях на 8. Още я пазя.
"То" Стивън Кинг - дълго го сънувах, и от тогава ме е страх от клоуни.
"Железният светилник" Д. Талев - беше от задължителните за матурата, а ми влезе под кожата повече от нормалното.
"Златният телец" Иля Илф & Евгений Петров - Iliya Grigorov я беше помъкнал когато ходихме в Чехия през 2008ма, не успях да му я открадна, но седмица след като се върнахме я изчетох на един дъх и преоткрих значението на думата "хумор", после плаках, че тези двамата нямат поне още 100 книги.
"Хари Потър и стаята на тайните" Дж. К. Роулинг - Така, аз в общи линии израснах с тази поредица (смейте се). Първата книга която прочетох беше реално втората от поредицата, където Хари беше на 12 (и аз бях на 12) и всяка година, до последната книга Хари Потър и дружинката му израстваха с мен. Петата част - "Орденът на Феникса" (около 900 страници) я прочетох за 26 часа (без да спя), което ми е лично постижение.
"Властелинът на пръстените" - Джон Роналд Руел Толкин (който не знам, как е могъл да спи нормално, в предвид въображението му). Тази я четох около година (поне), но смятам, че няма по-добро фентъзи някога писано.
"Изворът" Айн Ранд - може би няма по-хубаво нещо от това, някой който харесваш да ти даде книга и да ти каже "прочети я" и ти да се влюбиш...в книгата и в човека.
"Violets are blue" Дж. Патерсън - изчетох я в метрото в Лос Анджелис, после ме беше страх от тъмното. (В това метро изчетох и "Фирмата" и "Клиентът" и още поне 3 на Джон Гришъм, така че да живее метрото).
"Wall and piece" Banksy, тази книга е едно от онези неща, които когато откриеш имаш чувството, че си намерил съкровище. В Little Tokyo, в LA, имаше един уникален магазин за музика, книги и hand-made дрехи. От там си взех Post Secret (която също я слагам в тази класация), но книгата на Банкси се оказа, че е от първия принтиран тираж, и си е (и до ден днешен) абсолютно безценна за мен.
"Middlesex" Джефри Юджинидис - започнах да чета тази книга в "Къртицата" и понеже беше забранено да имаме книги вътре ми я взеха, купих си я отново - откраднаха я, купих си я отново - изчезна. Това е най-красиво написаната книга, която аз не успях да изчета до край. Не знам дали, защото когато я четох бях в изолация ми подейства така, но тя беше моето спасение и откъсване от света в който се намирам, но дори и сега мога да обрисувам всеки един герой е книгата и да преразкажа историята. Благодаря на хората, които ме предизвикаха, а и на Rachel Row и Iliya за предизвикателството със стихотворението, ама не ми се рови в гугъл да намирам нещо конкретно, харесвам Христо Смирненски, Яворов и Ботев, и в общи линий каквото и да хвана тяхно е силно, просто наистина нямам едно "любимо".
