Александър Йорданов
Чрез изборните листи на „БСП лява България“, Коалиция „Левицата и Зелена партия“, ДПС, Партия на зелените, Патриотичният фронт, АБВ, „България без цензура“, Партия „Атака“, ПП „Нова алтернатива“ и още и още, цяла кохорта от бивши сътрудници и служители на комунистическата Държавна сигурност напират към парламента. Ако това ставаше в началото на демокрацията би било разбираемо – искат да пречат на демокрацията и се бутат в парламента. Но когато това става на 25 година от демокрацията ? Какъв е този ченгесарски мерак към парламента? Има едно обяснение. Участието в политиката все повече се възприема като възможност за лично оправяне в живота. А където има далавера бившите от ДС са винаги в „бойна готовност“.
Впрочем, участието на толкова много кандидат депутати свързани с бившата ДС в сегашната изборна кампания, косвено дава отговор и на въпроса, който непрестанно някои ми задават: защо не участвам в изборите. Ясно е, че като не си бил ченге, пътят към парламента става все по-тесен и е като минаване през „иглени уши“. Щом дори и в листата на Реформаторския блок се е вмъкнал агент на Шесто управление на ДС, (агент „Филип“), а пък НДСВ са издигнали за кандидат депутат ненагледен образ с името Ленин (агент „Соколов“), щом и ПП „Десните“ засилват към парламента агент с два псевдонима, логично е за такива като мен да няма място в него. Дори в партията с най-голяма „контрол“ – ГЕРБ, тримца ДС юнаци са се промъкнали в листите.
Откровено признавам. Вече не мога да хвана дирите на всички комбинации и хватки, които замисля и реализира политическото задкулисие и представителство у нас . Единствената ми надежда е, че животът е кратък, а изкуството –вечно!
