Единият бил по-млад, бивш ученик на по-възрастния. Всеки от тях си имал свое училище. Но младият имал хиляди ученици, а старият – само двайсетина.Веднъж старият гуру отишъл при младия и го попитал:
- Мислиш ли, че знаеш повече от мен?
– Не, учителю – отвърнал скромно младият. Ти знаеш повече, нали точно ти ме обучаваше.
- Мислиш ли, че знаеш повече от мен?
– Не, учителю – отвърнал скромно младият. Ти знаеш повече, нали точно ти ме обучаваше.
- А мислиш ли, че преподаваш по-добре? - продължил да пита възрастният.
- Не, най-добрият учител в света си ти! - казал младият съвсем чистосърдечно.
- Как според теб идва мъдростта: с желанието или с възрастта? - не спирал да задава въпроси старият учител.
- Разбира се, че с възрастта. – отговорил младият.
- Тогава нищо не разбирам: защо твоите ученици са хиляди,а моите – само една шепа?
На което младият гуру отвърнал:
- Идват малко, може би защото очакваш да дойдат много.
Аз не очаквам никого…
- Не, най-добрият учител в света си ти! - казал младият съвсем чистосърдечно.
- Как според теб идва мъдростта: с желанието или с възрастта? - не спирал да задава въпроси старият учител.
- Разбира се, че с възрастта. – отговорил младият.
- Тогава нищо не разбирам: защо твоите ученици са хиляди,а моите – само една шепа?
На което младият гуру отвърнал:
- Идват малко, може би защото очакваш да дойдат много.
Аз не очаквам никого…
Хорхе Букай
Нови, употребявани и антикварни книги: www.elixiria.bg
