Празникът редовно се празнува в Карлово още след края на Първата световна война. Първоначално след реставрирането на родната къща на Васил Левски дните 31 май и 1 юни (Петдесетница и Свети дух) се празнуват в Карлово като Ден на Левски и в града се организира голям народен събор, в който участват много хора от цялата страна. По този повод се споменава и мястото на Казанлък като част от Розовата долина.
Любопитен момент от тържествата тогава ни представя Никола Станев в свой пътепис от 1936 г.: “През тия дни Карлово е най-красиво, тогава става и беритбата на розите. Карловското поле се вълнува като море, чиято повърхнина премята ту розови ниви, ту ментови градини… Въздухът е лек и препълнен с аромата на разни лечебни и полски цветя. Пътниците пристигат с влакове, коли в непрекъснати редици. Те се насочват веднага към църквите, Паметника на Апостола и към площада на пазара до градския часовник. Навред по улиците безкрайни венци от рози, окачени по стълбове, прозорци, порти и балкони, домовете са украсени както църквите и площадите. Пъргави момчета и момичета, облечени празнично, с венци на глави, държат в ръка големи кошници с разноцветни рози и засмяно подават безплатно на всеки гостенин, като го поздравяват с Добре дошли.”
В по-ново време тази местна инициатива Празник на розите честват през май в село Розино, Карловско като район с най-големи площи от засадени рози в цялата Розова долина между Казанлък и Клисура. Първият празник е организиран през 1946 г., когато в края на розобера се провежда селски събор и тази традиция продължава 20 години. Любопитен факт от онзи период е, че през 1965 г. на събора е поканен тогавашният първи държавник Тодор Живков, който в духа на тогавашните народни "сближавания" се качва на специално изографисана и пригодена каруца. За съжаление обаче конят се оказва твърде палав и непослушен и, подплашен, обръща каруцата с височайшия гост. След тази случка Тодор Живков дълги години не смее да припари в Карловския край, а празникът в с. Розино е забранен от 1966 г.
През 1967 г. се възобновява Празникът на розата в Карлово, а от 1969 г., по предложение на Карловското "лоби" в тогавашната върховна власт - Иван Пръмов и Дража Вълчева, се утвърждава като национален. С цел да не бъде пренебрегнат другият розопроизводителен район - Казанлъшкият, се взема решение домакинството на празника да бъде на разменни начала. Провежда се ежегодно в първата неделя на юни, като право на домакинство имат 2-та розопроизводителни района – Пловдивски и Старозагорски, които през година поемат организацията и провеждането му. Карлово е домакин на на нечетните години, а Казанлък - на четните години на тези празници.
Най-грандиозният в историята на празниците се провежда в Карлово през 1975 г. Тогава на 15 юни за първи път в историята на празниците има и Роза на празника (Царица на Розите) – тогава това е ученичката Стефка Харлова. На градския стадион е организиран помпозен спектакъл с масовки, Бай-Ганьовци, хеликоптер, пръскащ розова вода, фолклорни и кукерски състави и др. в очакване да бъде посетен от държавния глава Тодор Живков, който тактично отбягва посещението. На стадиона се "изсипва" цялото тогавашно ръководство на БКП и държавата, начело с тогавашния министър-председател Станко Тодоров, а празникът е предаван по националната телевизия и препредаван по Интервизия. На специално реконструирания за празника градски стадион присъствуват над 30 хиляди посетители, между тях и около 3500 чужденци. Сцена от този спектакъл е отразена в игралния филм „Лавина“.
