Публикувано на 14/09/2013
Другарко Манолова,
Три дни не спя. Три дни съм полудел. Гледам телевизора от сутрин до нощ и ви гледам оня ден сутринта да говорите за протеста на младите и хубавите (дето другарката Дърева така им вика).
Ама оставете ги, другарко Манолова. Не се занимавайте с тях. Ние като сме стари и мъдри – грозни ли сме? С по 3 вишета сме. По вагон книги сме прочели – както каза оня дето на павлов му прави статуя некаква.
Цял живот се бъхтам – цял живот се трудих. И какво – ходих на пет екскурзии до саюза, три до гедерето (докато си беша нашо, взема ни го тоя Горбачов), две до Чехия, другото не го помня. Ама и да го помня – кога беше и какво като беше?
И кво? Место да си рахатувам сега – ходя по митинги и се правя на маймуна. И защо ни пратихте Шамара при нас ? Ма то просто, бе, Манолова. Голем простак и мръстник. Мъ мен мъ срам. Бил певец, бил рабър. Ма то гнусно, бе Манолова. Ма то на маймуна мяза. Ама стискаме – все некой лев идва.
Гледам ги мойте от моя си митинг – и те се срамуват – кОлтурни хора сме, кой с едно више, кой с 2 средни образУвания. И тях ги срам. Ам стискат и те – и те си помагат с некой и друг лев.
Единият път – оня с голата другарка дето нещо френско играха заради онези от паветета. Скрих се в храститити. Плаче ми душата. Срам мъ. Да си имаме власт, да си е наше момчето – Учено, делан камък и ни на маймуни да се правим. За Орешарски казвам. И некаква гола шафрантия да ни води. Избега и тя. Взема си парите и дим да я няма. Ама що срам брахме – ний си знаем.
Ами онова със сокчетата дето го върте Нина на жълтите павета. Нашта Нина, дето ни е шефка. Ваз ви лесно, другарко Манолова. Вие сте си пазени от милицията добре. Много добре ви пазат. Ама ние, стари хора – що страх брахме. Ни го знам президента, ни съм го видел. Знам – го не е наш, лош е. Верно. Стоим на улицата пием булвочите на Нина, хоро играхме за телевизиите. На семсе години – на маймуни ни направихте. На вас ви лесно с Ангел – той министър, вие шеф на парламента.
Ама и за друго да си кажа. Щото вие за некакви 100 лева говорихте по телевизора. Аз с моята другарка колко да струваме. Там едни 70 – 80 лева ще са ни впомощ. Зима иде – требва да си помагаме – вие дръжте фронта горе, ние сме долу и стискаме.
То щото верно идеи, идеи – ама и ние ходим в същите супери дето не ги затвяряте. Скъпите. И там цените и за тези от жълтите павета и от нашия митинг – все същите – скъпо, ама много скъпо. Оня ден онея 3 лева дето ги спестих от тока (заради другаря Стойнев – Маркс и Ленин да го поживят – аз на тех се кръстя) ми ги взе оная дропла от касата на супера. И кво – нема ги. А Стойнев – герой. Не излиза от телевизора.
И да ви кажа нещо – кажете на другарите от цека-то – дръжте, стискайте властта. С тези митинги много си помагаме. Другаря Петров е златен човек – рейс ни уреди, пари ни дава, видехме другари дето не сме се виждали по сто години.
Нека си крещат и викат онея, ние стискаме тука на пилона. Шамара е златно момче. Петното е златен. Ама не бил чел книги – то нии кат четохме докъде го докарахме
Пратете ни Ангел Геварата – колтурно момче е, нека той ни води, а па да си води и телевизията.
Само да не забрава – кажете на другаря Петров (тоя дето дава парите) – на Георги Стоянов Иванов и на жена му от 33 ППО – по 80 лева на пилон. Другите като са по-тъпи – давайте им по 10.
С изсвинение за дългото писмо, ама пусто нема дека да ви вида.
С другарски поздрав,
Георги Стоянов Иванов,
от пилона
