България и Турция - прилики и разлики

Дойче веле

Снимка: Никола Ончев

Какви са приликите и разликите между протестите в Истанбул и София? Какво свързва хората в двете съседни държави? Н. Цеков разговаря по темата с проф. Ивайло Дичев, който познава и двата бунта. Ето неговия анализ:

"И в Турция, и в България по улиците излязоха граждани, които никога не са имали чувството, че някой ги представя във властта при вземането на решения. Гневът по този повод в двете съседни страни зрее от десетилетия насам. А няколко фатални крачки на българското и на турското правителство послужиха като последната капка, която преля чашата на народното недоволство. В протестите и в София, и в Истанбул се съдържа горчивата нотка на осъзнатото от хората чувство, че са използвани за целите на партийния популизъм и свързаните с него корпоративни интереси. Сега и в двете страни позициите на средната класа се засилиха. А именно средната класа е основната обществена сила, търсеща сметка от самозабравилите се правителства и имаща силно развито чувство за нетърпимост заради отнетите и деформираните от властимащите ценности на демокрацията" - така проф. Ивайло Дичев обобщава видяното по улиците на Истанбул и София.

Според него различията в хода на протестите и в достигнатото от протестиращите в двата града се дължи на ситуацията, в която се намират двете съседни държави. "Правителството на България, което бе силно делегитимирано още от встъпването си във власт, в момента е много слабо и зависимо от външни внушения. Неговата единствена надежда е, че протестите, образно казано, ще си изразходят горивото и ще затихнат от самосебе си. Ердоган пък, верен на собственото си упорство от типа на "нито крачка назад!", избра "имперския" път за силово справяне с недоволството на улицата, което доведе до значителен брой убити и много ранени сред протестиращите. Крайният резултат засега е, че Народното събрание си отмени решението за скандалното назначение на Делян Пеевски, а в Турция съдът отхвърли проекта за реконструкция на част от центъра на Истанбул. Общата прилика в случващото се в двете страни е, че все още нищо не е решено", твърди проф. Дичев.

Негодуванието на турците

"В Турция протестите са по-скоро леви, доколкото политиката на Ердоган е обвързана с пълзящата ислямизация и с плановете на големия турски бизнес за експанзия. Сегашните демонстрации на народното недоволство в България пък имат определен дяснополитически профил, който е илюстриран с често чуваните възгласи "Червени боклуци!". Всъщност край Босфора става дума за противопоставяне на провежданата от неоислямистите "тиха" ревизия на наследството на създадената от Кемал Ататюрк светска държава. Самият проект за площад Таксим целеше всъщност и създаване на условия за контрол върху мястото, известно като център на протестите, и възвеличаване на спомена за османското минало чрез възстановяването на стари казарми и превръщането им в мол", посочва професорът.

"Известната с левичарските си движения Турция трудно може да преглътне и налагания от управлението на Ердоган нов "дрес-код" на обществото – от демонстративно внушаваното носене на забрадки до забраните за "аморални действия" като целувките на публични места и продажбата и употребата на алкохол след 22 часа. Именно затова демонстративното пиене на бира от младежите стана любим прийом за осмиване и протест срещу неоислямистите по време на сблъсъците в големите турски градове. А хората в тях са точно като българите. Я си представете реакциите в България, ако примерно патриархът призове младите да не се целуват на улицата – същото негодувание бихте видели и по улиците на София", убеден е известният български културолог.

Какво трябва да направят българите сега?

Проф. Дичев посочва, че макар да са различни като политическа ориентация, протестите и в България, и в Турция предизвикват идентични реакции на властите в лицето на инициираните от тях контрапротести с докарани от провинцията привърженици с консервативни възгледи. Като очевидец на бунтовете в двете съседни държави той има впечатления и за степента на солидарност между протестиращите. "Удивително е чувството за общност между излезлите на барикадите в Истанбул. Подобно преживяване трудно може да изпитате другаде. Този феномен има своето обяснение в дългата история на протестите в Турция, където освен полицията, действат и по-неприятни дори от "Атака" левичарски и крайнодесни групировки. Хората в Турция имат и дълъг опит в жестоките сблъсъци с органите на реда, което е довело до създаване на дълбоко чувство за солидарност и съпричастност помежду им. То е било допълнително "втвърдено" от крайните методи, които полицията и жандармерията използват от десетилетия, за да смажат недоволството на турците. Ако това се случи и в България, бъдете сигурни, че прилаганото насилие срещу протестите ще сплоти още повече протестиращите", убеден е професорът.

Според него това, което сега българите трябва да направят, е да изолират "Атака" във всичките ? форми на проявление – и във властта, и на улицата. "Трябва да престанем да наричаме Сидеров и компания националисти, защото тези хора петнят и очернят смисъла на понятия като патриотизъм и национализъм. Да риташ молещи пред джамията и да призоваваш за разправа с други етноси няма нищо общо с любовта към родината, та дори и с национализма", заключава проф. Ивайло Дичев.