На 22 октомври по време на пленарната сесия в Страсбург се проведе разискване относно мобилността на гражданите на ЕС и социално-осигурителните системи на държавите членки.

Евродепутатът Моника Панайотова (ЕНП/ГЕРБ) се изказа по темата, като отбеляза, че, макарикономическата и финансова криза да е изправила европейските трудови пазари пред големипредизвикателства, тяхното преодоляване не трябва да се изразява в негативни кампании срещу отпадането на ограниченията за български и румънски граждани за достъп до пазара на труда.

Панайотова подчерта, че не бива да се забравя, че  това са европейски граждани, чиито права в ежедневието и свобода на движение трябва да са еднакво гарантирани без да се допускат случаи на дискриминация на база национална принадлежност.

Евродепутатът обърна внимание на резултатите от последното изследване на ЕК, което показва, че неактивните мобилни европейски граждани представляват много малък дял от общото население във всяка държава членка и между 0.7% и 1.0% от общото население на ЕС, което генерира нисък натиск върху националните бюджети за социална политика.

Моника Панайотова насочи вниманието към факта, че предизвикателствата днес са породени от кризата, глобализацията и комбинираното въздействие на нисък демографски прираст и застаряващо население. Затова преодоляването им е свързано с повишаване конкурентоспособността на европейската икономика чрез създаване на по-гъвкави пазари, модерна система за социална сигурност и по-голяма мобилност.

„Мобилността е решение, а не източник на проблема. Мобилността подобрява качеството на образование на младите хора, професионалните им умения и увеличава толерантността им към културни различия и комуникация. Мобилността на работниците в ЕС има добавена стойност за икономиката на приемащата страна, респективно за един по-интегриран и конкурентноспособен Европейски пазар,“ подчерта евродепутатът.

В рамките на дебата Комисарят по заетост, социални въпроси и социално приобщаване Ласло Андор подчерта, че 20% от европейските граждани проявяват интерес към възможностите за мобилност, но едва 3% живеят в друга държава. „Тревогите, че отпадането на преходните разпоредби за достъпа до пазара на труда за българи и румънци ще донесе повече обременяване за социалните системи на държавите членки не са оправдани. Опитът от 2004 насам показва, че хората отиват да работят, а не да крадат,“ каза Андор.