Ивайло Московски
Това, което чух от сегашния министър на транспорта Николина Ангелкова е, че ще се тегли заем. Трябва да е ясно на всички, че теглене на заем без ратификация в парламента е невъзможно. При положение, че служебният министър на финансите Румен Порожанов декларира, че бюджетът е на лимита от 3-процентен дефицит, прехвърлянето на необходимите средства означава, че те ще трябва да дойдат от друго перо. Обществото трябва да е наясно откъде и как ще се постигне този финансов ефект.
Ако все пак служебното правителство вземе решение да бъде ползва заем и да намали съфинансирането от държавния бюджет, трябва да е ясно, че всички проекти ще бъдат поставени под мониторинга на Оперативна програма „Транспорт“ и на Европейската комисия. Има обаче разлика между критериите, когато се финансира един проект от Европейската комисия и когато се финансира от Европейската инвестиционна банка. Защото Европейската комисия залага доста по-завишени коефициенти за норми на възвръщаемост. При кредитното финансиране условията са доста по-облекчени.
Моето мнение и моят съвет е да се използва на максимална степен съществуващият бюджет на Оперативна програма „Транспорт“, а допълнителните проекти, като магистрала „Хемус“, например , които ще имат нужда да бъдат финансирани, да се ползва изцяло заемен капитал за тях.
Според мен подходът на служебния кабинет не е много правилен, тъй като става въпрос за проекти, които касаят инфраструктурата за следващите 10, 20, 30 години на държавата, а един служебен кабинет по Конституция не са му заложени такива функции.
Относно така заложения жп проект „Септември – Елин Пелин“ без да достига до София, се съмнявам, че Европейската комисия ще се съгласи. За да получи европейско финансиране от Оперативна програма „Транспорт“ даден проект трябва да е част от паневропейските транспортни коридори. Ако проектът не се изпълни по коридорен принцип, това означава, че има риск България да върне парите, тъй като не е постигнала крайната цел за вече изпълнените участници.
България е единствената европейска държава, пресичана от пет транспортни коридора от TEN-T мрежата. И ние сме длъжни да ги покрием с адекватна инфраструктура – пътна, железопътна, съответно с интермодални терминали. Това ще бъде действително задача на наш кабинет, ако ние направим кабинет, но хубаво е да бъде задача и на всеки кабинет. Това безспорно след себе си води инвестиции, води растеж, води до много съпътстващи дейности, които са добри за икономиката, за местния бизнес, така че действително трябва да се направят. Просто е въпрос на методи, на политическа воля и на усилия.