С бензин в кръвта ! http://www.extremecentrepoint.com/archives/10842
Биография на Иван Костов такава каквато никога няма да я прочетете на сайта на ДСБ и защо Гаргамел не почете жертвите на комунизма на 1 февруари 2012 година
by EXTREMECENTREPOINT on FRIDAY, 3 FEBRUARY, 2012 · 65 COMMENTS
in БЪЛГАРИЯ
На 1 февруари 2012 година, България се поклони пред паметта на жертвите на комунистическия режим. Иван Костов не уважи събитието. Очевидно, че за него това не е нито важно, нито тези жертви заслужават присъствието му. Президентът Росен Плевнелиев беше там. Там беше и Мартин Димитров. Защо Гаргамел не се появи ще разберете от биографията му.
rhiv
”В политиката може да се издържи дълго, ако си безочлив и разчиташ на късата човешка памет.”
„Оставете ме на мира, не мога да се занимавам с политика, защото съм в една фирма на КНСБ. Искам да работя за пари. Ако се занимавам с политика, ще остана гол.”
Иван Костов е роден е на 23 декември 1949 г. в гр. София. Няма данни от какво семейство произлиза и за икономическото им състояние и политически убеждания. До 1969 г. е работник в Слаботоковия завод в София. Военната си служба отбива в Кърджали. След 1970 г. той кандидатства за летец в БГА ”Балкан” и заминава на школа в Кременчук, Украйна, където пребивава около два месеца. Когато научава, че е резерва в списъка на кандидат студентите във ВИИ ”Карл Маркс”, той се връща в България. Приет е за редовен студент и през 1974 г. се дипломира със специалност ”Политикономия”.
Започва работа като началник „Планов отдел” в завод за преработка на хартия, Гара Искър, а след това е началник „Планов отдел” на ДСО Вторични суровини.
През 1982 г. завършва вечерно висше образование в СУ ”Св. Климент Охридски”, физикоматематически факултет, магистър по математика, със специалност ”Математическо моделиране на икономическите процеси”.
В периода 1982 – 1984 г. Иван Костов е слушател в Института за повишаване на квалификацията в Москва. Като свободен аспирант защитава дисертация на тема „Икономически растеж: структура и фактори в производствената сфера” и става кандидат на икономическите науки.
След Москва, Костов работи като асистент във ВМЕИ „Ленин”, катедра ”Политическа икономия” на Центъра по идеологически дисциплини. През 1985 г. защитава докторат по икономика и е назначен на работа като научен консултант в Научно изследователски институт по „Прогнозиране на социално – икономическото развитие на България”. Институтът работи за Държавна планова комисия и Министрески съвет и участва в разработването на прогнози за развитието на Националния стопански комплекс. Това е много отговорна работа дори и за партиен член, а Костов е безпартиен и му се гласува голямо доверие.
”През 1988 и 1989 г. Иван Костов упорито прави опити да стане член на БКП. Във връзка с партийната му кандидатура, той е проучван от Държавна сигурност и тръгват слухове за негови идеологически отклонения. Проф. Илиев – ръководител на катедра „политикономия”, където Костов е асистент, казва: „Иван Костов е политикономист с твърде солидна подготовка. Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма – ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система”.
В края на 1989 г. и началото на 1990г., когато вече е създаден Съюзът на демократичните сили, в партийния вестник ”Работническо дело” Костов публикува две статии, в които съветва БКП как да елиминира опозицията.
На Кръглата маса, Иван Костов е нещатен експерт на казионната КНСБ, която участва в преговорите с групата на БКП. Като такъв той иска да седне на местата определени за БКП, но Луканов не разрешава, казвайки: ”Абе не сме изпаднали до асистенти, разполагаме с професори по политикономия”. Това пише Желю Желев в своя книга.
Друг един изявен седесар и участник на Кръглата маса – Венцислав Димитров казва: „Убеждавах Костов да работи за СДС, но той ми отказа. На „Раковски” 134 бях събрал 50 – 60 души икономисти, независимо какви са били преди това, но Костов не дойде. Каза ми: „Оставете ме на мира, не мога да се занимавам с политика, защото съм в една фирма на КНСБ. Искам да работя за пари. Ако се занимавам с политика, ще остана гол”. От изказването на Венцислав Димитров се разбира, че на СДС липсват подходящи кандидати за депутати във ВНС. Затова така ухажват Костов.
Заедно с проф. Беров и Емил Хърсев, срещу заплащане Иван Костов участва в изготвянето на икономически анализи за Кръстьо Петков – председател на КНСБ.
Явно Костов е направил впечатление на БСП като икономист. Статията му „Анатомия на илюзиите” е отпечатана в списание ”Отечество” на 11 юли 1989 г. и има широк отзвук. Тя е публикувана само няколко месеца преди преврата и е използвана от Андрей Луканов в доклада, изнесен на 13 юли 1989 г. на разширено заседание на Политбюро на ЦК на БКП. Това е приносът на Иван Костов в борбата на реформаторите в БКП начело с Андрей Луканов. Очевидна е връзката на Иван Костов с Андрей Луканов и БСП.
Костов вече е назначен за щатен експерт на КНСБ и като такъв присъства на Кръглата маса в групата на БСП, наблюдавайки отблизо борбата между политическите партии. Улисани около многото проблеми на преговорите, Желю Желев и синята групата около него, не разбират за контактите на Иван Костов с хората на БКП и желанието му да се хареса на Луканов. Желев казва: „Ние продължавахме да го убеждаваме да се кандидатира от името на СДС за депутат.” Няколко дни преди да предадем листите, през май 1990 г. му казах: „Иване ще се явиш ли или не” Той ми отговори: ”Дайте ми три дни да питам жена си”. Аз, Любо (Любомир Павлов) и Софиянски се спогледахме. „Погледнах го очудено, сигурно вече е бил получил отказ от другите”(БСП), пише Желю Желев в книгата си ”Въпреки всичко”. След два дни Иван дойде и каза ”Добре, жена ми каза Да”. Тогава Желев не е могъл да предполага, че това е негово преднамерено поведение и тактита.
Иван Костов е включен на пето място в пропорционалната листа на СДС в гр. Пловдив и е избран за депутат във Великото народно събрание.
След време Желю Желев ще пише: „Сега разбирам, че с тези личностни качества той изобщо не е за политик. Много държи на жена си, която си е една партийна секретарка”. За съжаление, това е една много грешна преценка, защото Иван Костов преднамерено се показва не такъв, какъвто е в същност.
Следейки политическите спорове и игри в хода на Кръглата маса, Костов прави много точна преценка на политическата ситуация и вижда обречеността на социалистическата система, усещайки и нейния край. Той показва прикривани досега качества – реална оценка на обстановката в страната, съобразителност и нюх. И взима важно решение – да премине на другата страната – на страната на опозицията.
Политическата метаморфоза у Иван Костов, става без особени морално – психологически сътресения и прикрито. Депутатът във Великото народно събрание Иван Костов е избран за председател на икономическата комисия в парламента. Очевидно, той не само е показал професионална компетентност, но е успял да спечели доверието на депутатите от СДС, без да загуби разположението на БСП, които са болшинство в парламента. И тук се чувства невидимата ръка на Луканов.
В книгата си ”Въпреки всичко” Желю Желев след време ще пише,че Иван Костов не притежавал никакви качества на политик. Не е ясно дали Желев разбира грешката си, но той е човекът, който направи Костов депутат от СДС и му даде възможност да заблуди всички с миналото си, сливайки се със синята идея. Желев вкарва в СДС поредния „пребоядисан” политик и му предостави възможност да се развива и прави кариера.
В края на 1990 г. Иван Костов става министър на финансите – един от тримата представители на СДС, заедно с Димитър Луджев и Иван Пушкаров, в коалиционното правителство на Димитър Попов.
Д-р Тренчев, единствен се е обявил срещу номинацията на тримата за тези постове. Никой друг от лидерите на СДС, включително и Желев – вече президент, не са показали, че са против или че имат резерви по отношение на някой от кандидатите..
Иван Костов остава финансов министър и в правителство на СДС, начело с Филип Димитров. Там се налага като авторитетна и дори авторитарна личност, поведение, което недвусмислено показва, че в действията му до сега е имало добре прикрита демагогия и поза. Авторитарното качество у Костов много бързо ще се развие. Все по – често ще го прилага, за да демонстрира своето превъзходство, сила и власт и след време той ще бъде наричан ”Командирът”.
След загубата на изборите през 1994 г. Филип Димитров подава оставка като лидер на СДС и Иван Костов, вече наложил се трябва да заеме неговото място. Но по време на избора на Костов за лидер през 1995 г., се разбира, че в същност той не e член на СДС. За да се смегчи гафът, политическа отговорност за кандидатурата му поемат Стефан Софиянски и Едвин Сугарев. После признават, че това било най – голямата глупост, която извършили.
Очевидно, Иван Костов е придобил изключителната способност за политическа мимикрия и демагогия. Овладял е и силното оръжие да манипулира и заблуждава, след като е успял да се издигне до кандидат за ръководител на СДС, без да е член на партията. Той вече се е утвърдил като лидер, придобил е голяма популярност и е спечелил много привърженици на синята партия. Дали Костов наистина дълбоко е погребал социалистическата си „закваска”? Може би това ще се разбере по – късно.
Иван Костов не дава ни най – малък повод за съмнение, че някога е споделял друга идеология. Привържениците на синята идея, обхванати от еуфорията на повторното им възраждане през 1997 година, забравят или не знаят миналото на Иван Костов и го величаят, понасяйки го „на ръце” към властта, без да се колебаят и без да знаят какви ще са последиците.
На 19 април 1997 г. се провеждат изборите за обикновено Народно събрание. Обединените демократични сили (ОДС) начело със СДС печелят убедително. В Народното събрание, със 137 депутати те ще имат пълно мнозинство. Основният политически противник – БСП, печелят едва 58 гласа. Болшинството на ОДС в парламента дава големи управленски възможности на бъдещото правителство. То трябва да извършва тежки и болезнени реформи, за да измъкне България от „блатото”, в което е вкарана от управлението на БСП. Тази тежка задача ще падне на раменете на бъдещия премиер Иван Костов.
Преди да направим анализ на Костовото управление, ще проследим неговото развитие до премиерския му пост, защото пътят на неговата метаморфоза е сложен. Тя минава през две идеологии ,а може би и през някакви тайни архиви на служби, които винаги стоят на „тъмно”. Освен мнението и оценките на Желю Желев – създателят на СДС и бивш лидер на синята партия, който е издигнал и работил с Костов, ще разкрием мненията и на други известни деятели на синята идея.
Емблематичната фигура на българския преход и един от създателите на СДС, несменяемият председател на КТ ”Подкрепа”, д – р Константин Тренчев, с огорчение и мъка казва: „Идеята СДС вече е овъргаляна в калта, от онези, които я приватизираха”. „Когато създавахме СДС, нямаше нито Иван Костов, нито Александър Божков, нито Муравей Радев. За нас СДС беше голяма мечта, която съвпадаше с тази на народа. Защо се стигна до това да напуснем – защото ние не сме изгонени, отлюспени или изключени. Когато правителството на Филип Димитров трябваше да смени това на Андрей Луканов, ние настоявахме в кабинета да не бъдат включени три имена – Димитър Луджев, Иван Пушкаров и Иван Костов. Бяхме работили с тези хора и знаехме техните качества и настроения и си давахме сметка, че те с политиката си не обслужват идеалите на СДС. Конгресът ни от февруари 1992 г. излезе с декларация искаща оставките им. От този период започна и оттеглянето ни от СДС. Поискахме статут на наблюдател, защото беше започнало завладяването на съюза от онези, които нямаха нищо общо с него”. Тренчев никога не е имал аспирации към постове или власт в СДС.
Друг известен създател на СДС, убеден привърженик на синята идея и ползващ се с щирока популярност – Едвин Сугарев, пише в отрито писмо до Костов: „Г-н Костов, нямате морално право да претендирате нито за каузата, нито за политическия дух на СДС, защото това е каузата, която потъпкахте и политическия дух, който „поругахте”. „Страшно е да застанеш очи в очи с излъганата вяра” – пише Сугарев в отвореното си писмо до Костов.
Желю Желев, макар и със закъснение също разбира, че Иван Костов е един от главните виновници СДС да измени на своите цели и идеали, което е довело до нейното разцепление. Костов съзнателно отстранява старите кадри на СДС и се огражда с нови, със съмнителен морал, които търсят властта заради парите. Желев не може да прости на Иван Костов изказване, което е направил, опонирайки на Симеон ІІ за нуждата от ”незабавната смяна на политическата система”. Костов казва:
„За тези, които сме изстрадали 10 години преход, политическата система е тази, която пази конституцията на страната. За нас смяната й бе на 14 декември 1989 г., когато на площада искахме да падне чл.1 от бившата конституция – това е преходът от тоталитарна държава към европейска демокрация”.(в-к „24 часа”, 12 април 2001 г.)
На Национална конференция на СДС, лидерът Костов казва: „Ние сме седесарите. Ние още на 18 ноември 1989 г. излязохме на площадите и поискахме свобода и демокрация. Ние извикахме първи „Долу БКП”.
Иска се голяма наглост и липса на политически и човешки морал, за да се правят такива декларации.
По време на събитията през ноември 1989 г., Костов гони кариерата си, преследвайки партийно членство. Неговата подмазваческа статия ”Никаква отсрочка” е написана на 12 ноември 1989 г. и отпечатана на 30 ноември в партийния орган „Работническо дело” и няма лозунги „Долу БКП”, а апел за „силна държавна власт, която трябва да бъде мощно оръжие за осъществяване на реформите”. Държавната власт тогава е в ръцете на БКП и Държавна сигурност.
ИВАН КОСТОВ – Безочливо лицемерие и наглост.
Иван Костов и Андрей Луканов имали среща, на която договорили вота на доверие на правителството на Филип Димитров, който доведе до сваляне на първото правителство на СДС, се твърди в писмо на Николай Гацев, председател на 3-ти Местен клуб на СДС “Оборище”- София, член на СДС до Градския съвет на СДС – София, депозирано снощи, съощи БГНЕС.
В това писмо в метафоричен стил Николай Гацев, който спечели делото пред Върховния конституционен съд за някои оспорвани текстове от устава на СДС, разказва една история, която дълго време е премълчавал. “Много пъти съм искал да разкажа на този беден и излъган десен български електорат, какво съм видял и чул случайно, още като юноша, в един почтен дом, на един почтен възрастен български десен политик /Борис Кюркчиев, бел.ред./ – някъде в София, някъде в квартал “Изток”, някъде в един апартамент на кръстовището на улиците “Чехов” и “Райко Алексиев”. Там се случи превъплъщението на Потър във Волдемор”, пише Гацев и добавя, че за да го наследи по-късно Волдемор трябвало да изпълни своята първа пъклена мисия.
“Трябваше да убеди, онзи първият – “Страхливият” от Азкабан /Филип Димитров, бел.ред./, да си поиска вот на доверие в Парламента и да го подсигури, че вотът нямало да мине…
И ако ме питате, мене – Николай Гацев, тогава обикновен студент от митингите, откъде знам тези неща и откъде знам какво се е случило и говорело там – ами по съвсем битов и не много коректен път – просто седях в кухнята на този апартамент /бях нещо като послушник на възрастния политик/ и забавлявах стопанката на дома – също като мене, изолирана от разговорите. Но панелите не можеха много да мълчат”, пише още синият политик. “Бях много млад и зелен… и бях шокиран да видя заедно бъдещият Волдемор /Иван Костов, бел.ред./ на среща със самия Луцифер /Андрей Луканов, бел.ред. /. После и двамата отричаха, че са се виждали”, свидетелства Гацев: “Аз реших да извърша нещо не много почтено -”Страхливият” беше мой политически кумир – в семейството ми ставахме и лягахме с името му, майка ми дори му каза много нетактично и непосредствено в очите, “….. че не става за Премиер, а за Патриарх на България”. Затова отидох и му казах за срещата на бъдещия Волдемор с Луцифер и всичко, което бе дочуто на срещата им.
“Страхливият” нищо не направи – само ме успокои, че вотът нямало да мине или щяло да има най-много някои козметични промени в правителството”. Резултатът е известен – кабинетът падна и беше сменен с друг, на някакво си ново “динамично” мнозинство, а Николай Гацев добавя, че Луканов дори е наричал Костов “нашето скрито оръжие”. Още от годините в СССР…”. В края на писмото си Гацев в същия метафоричен стил призовава своите съпартийци да се борят с Лорд Волдемор и силите на Мрака.
Иван Костов и Андрей Луканов договорили свалянето на правителството на Филип Димитров
Мястото на Иван Костов е в БСП?
Кольо Парамов
Предложението, което направи депутатът Т.Великов по време на вота на недоверие, Станишев да прибере Ив. Костов в БСП е много оригинално, за което искрено го поздравявам. Това е изключително точно попадение и съжалявам, че не съм се сетил досега за него. Която детайлен анализатор костовед и задкулисен познавач на живота на Иван Йорданов Костов, намирам доста сходства в мисленето и прагматиката на този тъмносин политически титан, близки до тези на Станишев. Ако трябва да конкретизирам, трудно бих бил накратко да изчерпя темата, но все пак някои основни прилики няма как да не ги опиша.
Още повече, че тези дни на среща в Лондон с водещи консерватори, без да подозирам за предложението на г-н Великов, бях категорично откровен: „Дясното в България е толкова измамно и фалшиво, че дори изумруда с многоцветието си не би го обхванал.”
Кормчията Костов е като потъващ „Титатик”, но проявява способности на балкански факир: едно говори, друго подготвя, трето прави, четвърто обяснява, а пето реализира. Непоправим чародей на наглостта, съчетана с безскруполна безнравственост, язвителна и подла човекомразност, политическа безпринципност и хамелеонщина.
Но защо наистина мястото на Иван Костов е в БСП?
Ето пет тези в подкрепа на горното:
1. Между 11-14.ХІІ. 1991 г. в София в Партийния дом се проведе 40 конгрес на БСП. СДС управляваше България вече втори месец и бяха решили да обявят БСП извън закона, но интелигентно и без сътресения. СДС имаха решение да не се допусне конгреса да се проведе в партийния дом, като начало по извеждането на столетницата от държавната собственост. В БСП знаехме за тези намерения на управляващите и бяхме осигурили Спортната зала в Студентския град за провеждането на конгреса. Ние, тогавашните реформатори, очаквахме, че ако този конгрес се състои извън обичайното място, извън партийния дом, БСП щеше да се разцепи и проживковското крило няма да успее отново да се наложи. Тогава разчетеното социал-демократизиране ва комунистическата партия щеше да стане факт, а й Дертлиев и Европейската левица бяха осъзнали необходимостта от това.
Иван Костов получи задача от БСП и той остави конгреса да се състои в партийния дом. Канцелариите на орг.отдела и вътрешно партийния апарат от времето на БКП овладяха ситуацията и направиха всичко възможно новите политически органи на БСП след конгреса да нямат нищо общо с реформаторите.
По този начин, ние, антиживковистите, останахме с пръст в устата, а Иван Костов осигури запазването на мастодонта БСП и по този начин подпомогна избирането на Жан Виденов.
Първата работа на Жан бе да нарочи по места и в центъра всички онези, които бяха за основната реформа. Той започна и проведе през следващите 60 месеца ожесточена борба с реформаторите в БСП, а остави на пълно спокойствие опозиционера Иван Костов, за да му предаде впоследствие и цялата власт. Затова днес Станишев трябва да приеме Костов в редиците на БСП.
Защото същият Костов има голям, решаващ принос за запазването на БСП в днешния й вид.
2. След случилото се на Боянските ливади през август 1992 г. СДС стартира към своето бъдещо насипно състояние. Тренчев беше успял да хване дирята на сянката на Иван Костов, но нямаше целия инструментариум да я пресече.
Между 15-17 октомври 1992 г. от затвора Андрей Луканов даде указание да задвижим махалото на сътресението в СДС, пазейки прецизно образа на Иван Костов. Иван Йорданов като добър последовател на Макиавели, бързо усети, че идва звездният му шанс и свърши „прекрасната” си разрушителна роля в кабинета на Филип Димитро. Две седмици след това, на заседание на МС, той убеди премиера, че е нужно „ да се предприемат някои мерки, които да докажат, че кабинетът е стабилен”, т.е. да се поиска вот на доверие.
Филип Димитров, омагьосан от разномислието и силата на речта на Алекс Алексиев и омотан от празнодумството на една кохорта псевдокорифеи около него, изглеждаше като марсианец .
Костов бе на крачка от целта си и на 13/14 ноември 1992 г., когато успя да убеди Филип за вота на доверие. На 20 ноември 1992 г. късно следобед на бодрия и празнично облечен като бъдещ министър на войната Христо Бисеров му се прекърши силата. Кабинетът падна и той осъзна, че може би никога няма да стане министър и няма като такъв да остане в историята на България. На Бисеров ще му трябват още цели 8 години, до май 2000 г., за да разбере, че Костов, по схемата на БСП, е съборил кабинета на Ф.Димитров, само с 10 изречения. Без да член на СДС, Иван успя да разбие напълно Съюза на демократите, като по този начин си осигури правото да получи ключа на „Раковски” 134.
Ако Костов, не беше съхранил БСП, Станишев вече
10 години щеше да се лута без работа.
3. След като подрани с кандидатурата си за премиер за първи път /9-12 декември 1992 г./ макар че го предложихме, дори открито от БСП, Костов бе помолен да почака. И той твърде педантично и търпеливо изпълни това изискване. За това търпение на Костов могат твърде добре да разкажат Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. Но те едва ли ще пожелаят да сторят това.
По онова време имах някакви, да кажем, сериозни контакти и връзки с лабораторията на Венцел Райчев / без Кънчо и Андрей да знаят/ и мога да докажа как БСП направи Костов лидер на СДС, а после го подготви и за премиер.
През юни 1996 г. Андрей Карлович уреди чрез Джордж Буш-старши приемането на Костов в Белия дом. Посещението бе подготвено старателно и с най-големи подробности, и въпреки разстрела на Луканов – на 2 октомври – в края на ноември 1996 г. посещението бе проведено. Костов замина за САЩ с цялостна, детайлизирана картина за състоянието на банковата ни система, за всички наличности и бъдещи ангажименти по плащанията. Без преувеличение мога да кажа, че Костов знаеше много повече от Жан Виденов и Румен Гечев взети заедно. А пък те и много не се интересуваха от тези неща.
Няколко човека, в продължение на цели 3 месеца, подготвяхме тази пълна информация за състоянието на страната след 18 март 1996 г. за нуждите на Луканов. Информацията обхващаше цялото стопанство, по раздели и отрасли, както и подробни детайли за банковата ни система, включително и преизчисления за модел на валутен борд, които бяха готови още през септември 1996 г.
След смъртта на Луканов, бившият му колега Вакил Ванов ги занесе на Иван Костов, а пред Ванов аз разговарях по телефона целево с Костов. С тези материали, а не с негови изчисления и анализи Командира замина за Америка и без препознат като бъдещ министър-председател.
Днес лъжецът И.Й.Костов, ми приписва виновност за хиперинфлацията в България или за търговските банки, макар че никога през живота си не съм отговарял за банковия надзор. За това какво стана между 6 декември 1996 г. и 7 януари 1997 г.не мога да разкажа, защото ще наруша закона като длъжностно лице. През този период обаче Андрей Райчев и Кънчо Стоев имаха 17 известни на мен срещи с лидера на синята опозиция. Точно на тези срещи е станало ясно как БСП ще осигури премиерския пост на Иван Йорданов Костов.
Две седмици преди да стане президент на СДС, на 20 януари 1097 г., Петър Стоянов едва ли е очаквал, че неговият партиен началник е ръководен от дългата ръка на „Позитано”. Затова днес мястото на бившия Командир е отново в БСП и Станишев трябва да го покани да се завърне при своите.
4. Като прие изцяло задкулисната връзка и гаранциите дадени от Райчев- Стойчев за легитимирането му като бъдещ премиер, Иван Костов успя твърде рано да се отдели от възможността Кольо Добрев директно да го процедира. Тогава Добрев искаше безболезнено да изведе Жан, лансирайки Първанов . Добрев разбираше, че изхвърля Жан на бунището, макар че му се беше много доверил. Но най-важна задача за БСП бе да ограничи амбициите на Костов. Един непрогнозируем, независим и силен министър-председател можеше да разпердушини каймака на БСП и да ги натика в миша дупка за золумите, които направиха в държавата. И след като изхвърлиха независимият и неподатливият на никакво влияние Жан, Добрев и Първанов стигнаха до т.н. „Неписано споразумение” с Ив. Костов.
Това Споразумение е факт и един ден ще бъде обект на голямо изследване от страна на историците. От една страна то гарантира спокойствие на Г.Първанов и Н.Добрев, а от друга даде на Иван Костов пълна власт и наличието на беззъба опозиция за целия мандат. Както и стана.
БСП получи обещаното – косъм не падна от главите на виновниците за хиперинфлацията, която предизвикаха. Не се потърси никаква отговорност от никого, жестокият антикомунист Костов осигури на елита на БСП пълна ненаказуемост. Заведоха едно наказателно дело срещу Кирил Цочев, най-добрият министър на Жан Виденов и го елиминираха от управленски възможности за цели 15 години.В същото време не бе отменена нито една фалшива приватизационна сделка в ущърб на България, не се върнаха парите от външнотърговските дружества за 1580 млн. долара, не се потърсиха парите като остатък от първия заем на Световната банка. От своя страна БСП не си мръдна пръста за последствията на „икономическата ера” нот управлението на Костов. Над 40 млрд. лв. собственост, бе раздадена за 900 млн.лв и , от които платени на половина. Цялата материална база бе унищожена по-безпощадно от върлуващи варвари. Като настървен завоевател политиката на Костов разруши всичко, което даваше някакъв национален доход. Ликвидацията на българското стопанство е най-значимата регресивна роля на БСП по пътя към нейното олигархоизиране. Тъкмо Иван Костов създаде условията и възможността да се извърши извратената масова приватизация, измислена от „Позитано”, като тя беше премоделирана и използвана като приьом за обсебване и тотална кражба на държавното имущество.
Костовите капиталисти и днес определят приноса на всеки в демократичното българско общество. Те издават вестници и списания за култура, политика, поръчват рецензии и публикуват изследвания, обслужващи тяхната „истина” за нова България.
Ето защо Иван Костов трябва да бъде поканен официално от Станишев, да се завърне при своите съглашатели.
Бившия Командир има огромни заслуги към БСП, той е идеално теоретично подготвен, особено по въпроса как с лява ултра демагогия може да се върви към овладяване на дясното у нас. Но този филм е вече към края си!
5. След като дезорганизира цялото си правителство по схемата на зависимостта и обвини половината си министри в корупция, а не ги доказа, Иван Костов стартира нова двулична подмяна. Сменяше силното и работещото със слабото и мимикрийното, но пряко подчинено и доволно предано. На Жотев след години му се случи за ди скубе косите, за това, че е подвил гръб на Драгалевския титан. Така го завири царската декларация от 6 април 2001 г. , когато министър-председателят и обкръжението му бяха сигурни, че ще векуват, заради добрата си работа към БСП. Тогава, през май 2001 г., когато Костов разбра, че Белият дом и другите му съюзници са го пуснали по улея към канала, той се втрещи, но не за съдбата на СДС, а за своя имунитет. Ако имаше стопроцентова гаранция за своя имунитет, той нямаше толкова жестоко да се саморазправи със своите.
Но Костов никога не е гледал на СДС като на свои. Той винаги е гледал на сините като сбор от други, които са призвани да работят за него. СДС не беше негово достижение, а натрапено наследство и Костов добре осъзна това. Още през май 1990 г., когато бе сложен на 4 място в Пловдивската листа на СДС, той схвана, че го използват за дубльор. За три дни размишления пред Елена, пред КНСБ и БСП, той проумя най-голямото вътрешно противоречие: бе заслужил да бъде сред първите в оригинала, наречен БСП, а го изпратиха да бъде дубльор в неговото копие!
Стремежът му към оригинала на червените и пренебрежението на сините тежко го нарани, унижи и обиди жестоко. Не го преглътна до края – беше гост в СДС, стана лидер, но натрапник, който всъщност направи всичко да провали синята идея, а накрая я напусна, като остави тялото без своя дух.
Напусна СДС, но си направи с нейните ресурси своя бутикова организация.
В продължение на четири години президентът Петър Стоянов го измъчи допълнително, неговото поведение и автономност твърде силно го дразнеше. Президентът еманципира друга политика, друг стил, друга човечност, друга визия. И не само пред „Събора на Рожен”, когато публично, макар и метафорично, държавният глава извади конфликта на яве.
Командира никога не прости на президента, че го победи нравствено. И му организира унижението с резултата на следващите президентски избори. С изключение на Бонев, на когото не можеше да влияе, Костов обяви Доган за проклятието на България и безпроблемно реализира Първанов на червения килим. „Неписаното споразумение” отново проработи. Резултатът се изравни – 1:1. Първо Първанов чрез Добрев направи Костов премиер и му осигури 4 години спокойствие. После Костов направи Първанов президент, и то в най-тежкият му период, когато в БСП го мразеха и се чудеха как да се отърват от него.
Костов подхлъзна и препъна Стоянов, защото президентът вече беше на „ти” с Белия дом. А Белият дом знаеше вече много добре за лошите му привички, знаеха за митниците, за Кольо Самоковеца и никой не можеше да им промени мнението за него. Железният антикомунист Костов, който даваше всичко да бъде харесан от САЩ, из един път ги намрази, а чрез тях и Петър Стоянов. Командира осъзна, че пажът му Бойко Ноев го бламира, че САЩ вече нямат нужда от подобен хитрец на Балканите. И последва Костовото отмъщението към президента на сините, към самите сини, към самото СДС, към дясната идея. Някога публично обяви своите предпочитания за Георги Първанов бъде избран за лидер на БСП, така по-късно задкулисно, с отмъстителна хитрост качи Първанов в спасителната лодка, отвела го до „Княз Дондуков” 2.
Но ето, че идва краят на политическото двуличие – на 14 юни 2011 г. на Станишев му уточняват, че естественото място на Първанов е в БСП. На 17 юни 2011 г. на Станишев му предлагат да си прибере Иван Костов в редовете на БСП, за да си отдъхне и успокои най-сетне дясното пространство.
Все пак всичко трябва да си дойде на мястото. Включително и на героите, както в края на всяка голяма пиеса.
20 юни 2011 г
Лондон
