Едвин Сугарев

Eдвин Стефанов Сугарев е роден на 27.12.1953 г. в София. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1978 г. Работи като научен сътрудник в Институт за литература, БАН, бил е народен представител във 7-то ВНС, 36-то и 37-то НС, посланик на България в Монголия и Индия.

Бил е редактор е на самиздатския алманах “Мост” (1989), един от основателите и досегашен главен редактор на седмичника “Литературен вестник”. Носител e на наградата за роман на годината на Фонд “Развитие” (2004) и на голямата награда за SMS-поезия (2005).

Едвин Сугарев е автор на изследването “Българският експресионизъм” (1988), на монографията „Николай Райнов: боготърсачът-богоборец” (2007), на романа “Невъзможните убежища на поезията” (2005) и на стихосбирките: “Обратното дърво” (1989), “Калейдоскоп” (1990), “Водни кръгове” (1990), “Слизайки” (1992), “Рокада” (1994), “Скрити сетива” (1996), “Кратко” (1997), “Хайку от Камен Бряг” (1997), “Джаз” (1998), “Хошаб” (1999), “Житие на съня” (1999), “Гоби” (1999), “Стихове на откачалката” (2000), “Вълча памет” (2000), “Чиреп” (2001), “Лингва Лингам” (2001), “Сюр” (2003), “Гибелни думи.

Избрани стихове под редакцията на Борис Христов” (2003), “Лоши сънища” (2004), „Родина” (2005), “Secret Senses” (издадена в САЩ – 2006), „Мрежата на Индра” (2007), „Събирачи на хартия” (2007), също на публицистични книги, на стотици статии в периодичния печат. Негови стихове са превеждани на английски, немски, чешки, унгарски, руски, фински, хинду и др. езици.

Публикации на сайта: