22 октомври 2013
| Йовка Йовчева |
Radio.Darikews.bg
П. Стоянов: Политиците само ще спечелят, ако се обединят по проблема с бежанцитеП. Стоянов: Политиците само ще спечелят, ако се обединят по проблема с бежанците
Тема в развитие:
Сирийски бежанци търсят сигурност в България
Българското общество трябва да намери сили да не се разделя и по темата за бежанците, това заяви в интервю за Дарик президентът на България в периода 1997-2002 г. Петър Стоянов. Според него родните партии трябва да бъдат много внимателни по тази тема, защото не бива заради краткосрочния хоризонт - да се вземат няколко процента повече на избори, да се заиграва и да се създават негативни чувства към бежанците.
Въпреки че според Петър Стоянов няма много общо между днешната криза със сирийските бежанци и Косовската криза, той подчерта, че институциите през 99-та година са действали в синхрон като един екип. Експрезидентът смята, че България е реагирала късно на рисковете от бежанска вълна, а още преди изборите е трябвало да заявим, че можем да осигурим убежище с нужните условия на 2 000 или 3 000 сирийски бежанци.
Според него не бежанците са причина за тежкия живот на българите днес. „Няма да бъде справедливо да насочим и всички критики към сегашното правителство", отбеляза още той. „Колко души можем да приемем и къде ще ги настаним това са техническите параметри на проблема, но има и друг момент - моралния, защото от отношението към бежанците зависи как ще възпитаме децата си", подчерта държавния глава в периода 1997 -2002 г.
Цялото интервю с Петър Стоянов може да чуете на Radio.Darikews.bg
Няма много общо между Косовската криза и днешните нашенски проблеми, свързани с бежанския поток от Сирия. По време на кризата в Косово през март-април 1999 година, независимо че имахме своите разногласия с министър-председателя Иван Костов, по време на кризата в Косово ние действахме в екип. Просто оставяхме настрани всичките си разногласия. Президент, Министерски съвет и Народно събрание работехме в абсолютен синхрон и това създаде една друга увереност и нагласа у българското общество. Днес за съжаление не е точно така, но аз дълбоко се надявам, че българските институции ще преодолеят тези разногласия, тези различия, които имат, защото това е изключително важно за единението на нацията. Въпросът с бежанците има да ги наречем технически параметри - колко хиляди души можем да приемем, в какви условия ще ги настаним, кое ведомство отговаря за тяхното настаняване, но освен тези чисто технологични параметри на въпроса има един нека да го наречем психологически.
Знаете ли, от отношението към бежанците зависи как ще възпитаме в бъдеще нашите деца. Не можем да ги възпитаваме в омраза към чуждия, към непознатия, към онзи, който търси подслон поради принуда, защото е прогонен от война в собствената си страна.
Най-вероятно са прави онези, които казват, че сред бежанския поток има хора с криминални наклонности, ислямистки фундаменталисти. Ще отговоря, че най-вероятно е така, защото сред шест хиляди души сигурно има и такива. Но нима сред нас, седемте и половина милиона българи, които населяваме нашата страна няма хора с криминални наклонности? Нима няма хора, за които трябва да следят органите на МВР?!? За това имаме органи на МВР в България. Тяхна работа е да неутрализират тези малцина, които са се промъкнали сред бежанския поток. Но като цяло ние задължително трябва да променим отношението си към бежанците. Не можем да насъскваме хората към омраза, не можем да възпитаваме нашите хора към непоносимост към чуждия, към различния. Разберете, това ще даде много тежки резултати в бъдеще.
Дума да не става! Цялото българско общество не е такова. Виждам примери на солидарност. И отделни хора, и граждански организации протягат ръка на бежанците и така трябва да бъде. Не бива да забравяме, че ние сме велика нация, не сме нация, към която винаги и непрекъснато се настаняват бежанци. Обратно - ние сме нация, която излъчва емигранти. Ами помислете си каква им е съдбата на българите в Швеция, Дания, Германия. Дали ако към тях се отнесат по този начин - „Дошли сте тук да подяждате нашия хляб", ние също няма да бъдем доволни. Ето в това е въпросът. Въпросът опира до един нов прочит на нашия съвременен морал. Трябва да загърбим омразата и разделението в този случай и българското общество трябва да намери сили да не се разделя и по този признак.
Да, но тъкмо сега нарастват настроенията срещу влизането на бежанците, тъкмо сега партии, които заиграват с национализма по свой начин, правят подобни послания. Някак май не се поучихме от опита на Гърция, която успя да се дестабилизира тъкмо и благодарение на тази реторика след влизането на много бежанци през изминалите две-три години?
Точно за това говоря. Не бива да заради краткосрочния хоризонт - да вземем един или два процента повече на изборите, да се заиграваме с тези негативни чувства, които вече се създадоха за съжаление в българското общество. От тази гледна точка нашите партии трябва да бъдат много внимателни, защото това е реторика, която носи краткосрочни дивиденти. Но в дългосрочен план ще ни доведе до много тежки резултати. Омразата и разделението ще изиграят много лоша шега на българското общество, ако продължаваме по този начин.
Трябва да кажем стоп, трябва да се обединим, да видим къде е златното сечение. Друг е въпросът, разбира се, че ние малко по-късно реагирахме на бежанската вълна. Това е втората част на въпроса. Аз го нарекох технологичната част на въпроса. Тогава бяхме пак в предизборна ситуация, обществото беше раздирано от противоречия, но към онзи момент си струваше всички български институции да седнат и да преценят, че в Сирия започва тежка гражданска война и тя най-вероятно ще продължи много по-дълго отколкото революциите в останалите арабски страни. И че тя ако продължи дълго, ще породи бежански поток, който най-вероятно, част от него, разбира се, ще се насочи и към България.
И още тогава трябваше да обявим, че ние българите имаме възможност да приемем около 2000 или 3000 бежанци. Защото въпросът не е просто да приемем бежанци, въпросът е да им осигурим човешки условия за живот. Такава позиция щеше да бъде разбрана от всички - и от българските граждани, и от нашите съюзници в Европа.
Тоест грешка е, че не сложихме лимит овреме на собствените си възможности?
Не казах „лимит", а казах, че ние „пропуснахме", защото кризите се решават много по-добре, когато имаш превантивна политика, когато предварително знаеш какво искаш. Просто трябва да се поучим от грешките си.
Вече няколко дни наблюдаваме престрелка между институциите - между президент и изпълнителна власт. Няма ли опасност, заигравайки политически с темата с бежанците, внасяйки евентуален дори вот на недоверие, ние отново да минем на терена на противопоставянето, но не и на решаването на проблемите?
Това е проблем, който изисква максимално напрежение, който изисква максимално съгласие между българските политици. За разлика от много други проблеми, които допускат известни политически ожесточения - да речем въпроса за бюджета, но тук тъй като става въпрос за външен въпрос, се иска максимална консолидация на българските политически сили. Трябва да надвият временната непоносимост, която имат един към друг. Няма как, това е ситуацията в България. Дори да има избори утре, тя няма да се промени и същите хора и същите политически сили ще бъдат призвани да решават както проблемите на нас, българите тук в страната, така и външно възникнали проблеми, какъвто е този със сирийските бежанци.
Докъде се простират реалните ви страхове от възможна дестабилизация на страната, защото към политическото разделение и общественото разделение, сега прибавяме и този проблем, който е сериозен тест и за държавата, и за българите?
Независимо от всичко аз съм относително спокоен за бъдещето на България и затова си мисля, че мъдростта на българското общество ще надделее. Като цяло то едва ли ще се отъждествява с тези призиви за омраза, за спиране на бежанци и т.н.
За съжаление бежанският поток в България съвпадна с една сериозна политическа криза, която ние имаме вътре и която няма нищо общо с бежанците. Това допълнително разделя нацията, разделя политиците. Затова аз отново призовавам специално по този въпрос българските политици задължително трябва да намерят единение. Защото става въпрос за националната сигурност на България, а в известен смисъл става въпрос за морала на българската нация.
Вижте, много е просто - отношението към бежанците в известен смисъл е и огледало за морала на една нация. Тя, разбира се, би могла да каже ние ще приемем 20, ние не можем да приемем и 10. Защото просто нямаме възможности, но важно е как ще го кажем, важен е езикът. Затова казвам, че пропуснахме онзи момент, в който можехме да заявим „Господа, ние направихме една сериозна ревизия на възможностите с които разполагаме и можем да приемем 2500 души, които да живеят като хората - с необходимата топлина, достъп до вода, с необходимото образование за децата". Пропуснахме тази възможност, но и сега не е късно...
Провал ли би било ако България в своята невъзможност да се справя, затвори границата с Турция?
Има много способи и начини да се реши този проблем. Аз не мисля, че затварянето на границата е един от тях. Това може да бъде, разбира се, временна мярка, но в никакъв случай не може да бъде постоянна мярка, защото разберете времето на издигане на стени и затваряне на граници, даже преди векове Великата китайска стена не е успяла да спре нашествията срещу Китай. Можем ли в днешно време да говорим, че с едни изкуствени заграждения ще решаваме проблемите?!? Проблемите се решават с други начини, знаем ги, те са известни, можем ги.
Аз вече се безпокоя не само за бежанците, вече се безпокоя за нас, българите, за нашия морал, за начина, по който възпитаваме децата си.
Морал казвате, но българинът донякъде с основание, гледайки хала, на който е и ситуацията, в която живее, задава своите логични въпроси „Помагаме на тях, а ние мизерстваме".
Великолепен въпрос и досега не съм чул сякаш адекватния отговор. Българските граждани няма защо да насочват гнева си срещу тези 5000 или 6000 бежанци, които са дошли у нас. За хала, на който сме, сме виновни ние, българите - нашето управление, нашият манталитет. Не казвам дори само политиците. Няма как, ако ние бяхме една подредена, богата, правова държава, да ни смути присъствието на няколко хиляди бежанци. Тогава щяхме да се справим много по-добре. Проблемът не е в това, че са дошли тези няколко хиляди души. Проблемът е че през последните 23 години ние не успяхме да направим българските граждани хора с висок стандарт на живот. Причините са много, едва ли имаме време да ги коментираме сега.
Макар и за кратко да сте тези дни в България съм сигурна, че следите обстановката в страната. Като българин как оценявате онова, което правителството се опитва да прави в тази аварийна ситуация?
Проблемът с бежанците е допълнителен проблем, който в известен смисъл изненада правителството. Няма да бъде справедливо да насочим всичките си упреци към днешното правителство. То и без това е мишена на твърде много критики, то е очевидно. Нашите политици само ще спечелят, ако демонстрират някакъв тип разбирателство в името на големия обществен интерес. Хората чакат това. Хората ще въздъхнат с облекчение, ако нашите политици по един проблем, а този проблем е важен и си заслужава, седнат около една маса и си протегнат ръка, като кажат „Хайде, този проблем ще го решим! За всичко останало може да продължим да се караме".
Казвате опозицията да не клати самоцелно лодката точно по тази тема, защото в крайна сметка всички сме в лодката?
Всяка една опозиция трябва да знае, че ако е истинска опозиция, утре ще дойде и на власт. И по начина, по който една опозиция се отнася с управляващите, по същия начин утре ще се отнасят към нея. Това е азбуката на политическата култура. Докато си в опозиция да критикуваш правителство, но не в такава степен, че да пропускаш и хубавите неща, които то иска да направи. Защото хубавите неща ще ги наследиш, ще ги увеличиш, ще ги размножиш. Това е в интерес на българските граждани, това е смисълът на политиката. Не да притиснеш политическия си враг до стената, да го унищожиш или поне да го унижиш, а да искаш от него да прави онова, което би направил ти. Това е смисълът на политиката - да искаш от него да прави неща, които да ти оставят като едно добро наследство.
